
Стихотворението „Хубава си, моя горо“ на безсмъртния български поет Любен Каравелов вече ще се изучава в час по музика, като песен, а не в програмата по литература, предаде репортер на Kmeta.bg.
Това стана ясно на брифинг в Министерството на образованието и науката, на който бяха представени проектите на учебни програми за II, VI и VIII клас.
Министърът на образованието проф. Тодор Танев заяви, че според него произведението на Каравелов ще бъде по-добре запомнено от учениците като песен, а не като стихотворение. Министърът подчерта, че силно вярва в необходимостта знаменити произведения за българския национален дух като “Хубава си, моя горо” да бъдат запомнени не като заглавия, а като смисъл и послание. В помощ на тази мисия се явяват часовете по музика, в които децата ще продължат да изучават великите български произведения, които са запомнени от народа най-вече с песенния си характер.

Все пак учителите по литература също могат да преподават произведения като “Хубава си, моя горо”, но не като част от задължителната програма, обясни министърът.
Останалите произведения, за които министърът смята, че е по-уместно да се изучават активно в час по музика и да отпаднат от задължителната програма по литература, са “Къде си, вярна ти любов народна?” и “Вятър ечи, Балкан стене” на Добри Чинтулов. Единственото произведение на поета, което остава в задължителната програма по литература, е “Стани, стани, юнак балкански”, което децата ще учат в 7 клас.
Любен Каравелов пише знаменитото си стихотворение, тъгувайки прокуден в Румъния. Песента, която е с ярко изразен носталгичен характер и до днес се пее от българите в чужбина с умиление за Отечеството.
Ето й текстът на произведението:
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.







