Българският художник на графити – Насимо, който доби изключителна популярност в цял свят, ще представи най-новото си произведение върху фасада на сграда в София. В неделя (16 септември) талантливият творец ще завърши и покаже своята рисунка по време на артистичния фестивал "квАРТал". Труден ли е пътят на успеха? Къде се намира България в световната арт сцена? Какво послание отправя със своите рисунки? Отгорите на тези и още въпроси научихме от добре познатият илюстратор Станислав Трифонов – Насимо.
– Г-н Трифонов, какво ще представлява рисунката и защо се включихте във фестивала „квАРТал“?
– Освен свободното време, с което разполагах организатори ми предложиха да творя върху калкан – и нямаше как да не се включа. Моето участие е спонсорирано, а темата – „Рестарт“ на тазгодишното издание на фестивала ме заинтригува. Подтемата също ми се стори любопитна и реших да използвам въображението си върху „Минало и настояще“. Реших да изобразя прегръдка – за мен това е най-големият рестарт, а именно да прегърнеш друг човек, да покажеш любов, стабилност и подкрепа. Рисунката ще представлява две фигури – на мъж, който е в сянка и олицетворява миналото, и на жена, която държи бъдещето в ръцете си. И само в настоящето те се срещат. По този начин искам да напомня на всички хора, че истински ценните неща не са богатството и изобилието, а се крият в топлите и любвеобилни взаимоотношения.
– От кога и къде започна всичко – да се занимавате с рисуване?
– Занимавам се с рисуване от много малък, но започнах да проявявам истински интерес след като започнах да правя графити. Това се случи след 95-та година, когато започнах да рисувам върху сгради и да изучавам живопис при старите майстори. Все още не съм спрял да се уча.
– Ваши произведения красят сгради в Италия, Англия, Русия, Индия… Как стигнахме до тези места и труден ли е пътят на успеха?
– Със сигурност не е лесен. Това, към което се целя го постигам лека-полека. Но всичко е плод на много постоянство и труд. Нещата не стават като с магическа пръчица. Човек трябва да е много трудолюбив и всеотдаен в това, което прави. По-сериозно започнаха да ме канят след участието ми във фестивал в Полша. Вече хората ме познават и се доверяват на нещата, които правя.
– Къде се намира България в световната арт сцена?
– България е малка страна, но с много на брой добри артисти. Ако трябва да поставя оценка от 1 до 10 – ние сме на 4-то място. Имаме таланти, които работят на високо и професионално ниво и ги знаят на доста места по света. В България тепърва започват да ценят този тип изкуство, да има развитие и хората да го спонсорират.
– Има ли хляб в този занаят и перспектива за художниците у нас?
– Ако човек дава сърцето си в работата ще има възвръщаемост. Въпросът е до каква степен е готов да се отдаде. Повечето хора искат да дадат 40%, а очакват да получат 100%.
– Как се развива и трансформира стрийт изкуството през годините?
– Стрийт изкуството се развива с огромни темпове. Няма и десет години откакто някакви буквички и цветови комбинации преминаха към формите на изящното изкуство и да се изобразяват мащабни и сложни произведения. Вече започнаха да го приемат в по-висшите среди на изкуството. Има арт произведения от този тип, които достигат цена до над един милион паунда, което само говори за себе си.
– Коя е най-сложната и голяма рисунка, която сте правили? Колко време средно ви отнема да изрисувате една фасада?
– Всяка последна рисунка е най-сложна. Времето, което ми отнема е относително, но средно от 4 до 10-12 дена са достатъчни за изрисуването на една фасада.
– От къде черпите вдъхновение?
– От всякъде – от живота и най-вече от любовта. Както е казал Пикасо „вдъхновението съществува, но то идва, докато работите“.
– Отправяте ли послание със своите рисунки?
– Не искам произведенията ми да са безсмислени. Не искам да направя просто една красива картинка, а да има нещо повече. Изкуството има силата да трансформира. Този, който държи четката има много отговорна задача, защото това е уред, с който влияе на съзнанието на хората. Изкуството не трябва да е своеволно, е него трябва да е вложена мисъл – нещо, което човек иска да предаде, нещо, което таи в себе си. Всеки изразява това ниво, до което е стигнал.
– Какво смятате за идеята на „квАРТал“ да спомогне за създаването на обособена арт зона в София?
– Подкрепям идеята напълно. Искам у нас изкуството да се развива. Вярвам, че може да се направи промяна. Но за да се обособи арт зона в столицата изисква много голям ресурс. За момента няма толкова хора, които да влагат толкова много в изкуството. Въпреки това има нови надежди и започват да се появяват и такива хора, които да вярват в младите творци.
– Какви са бъдещи ви проекти и планове?
– Има много проекти, които предстоят. Един от тях е, че подготвям нова изложба през зимата. Имам доста заявки и у нас и за чужбина.
