Колко често се впечатляваме от природата и искаме да пренесем красотата ѝ извън момента? Нейните цветове на промяна и преходност в лицето на сезоните, сякаш ни напомнят за естествения ритъм на живота, от който се отдалечаваме все повече.
Съхраняването на природата в теб самия – през сетивата, сърцето, съзнанието, а след това изразяването й чрез творчество успява някак да намести, да върне към баланса и жизнеността, които губим в забързаното ежедневие и технологична зависимост. Природа в парче стъкло, на бяло петно, продължение на природата през линиите на четките. Природа в думи и стихове. Природа във фотографии.
“Първи полет” (2017 г.), “Стъпка напред” (2017 г.), “Есенцията на младостта” (2020 г.), “Цветовете на душата (2021).
Кюстендилският художник Мартин Златков, който обича и да пише, и да застава зад обектива, откри четвъртата си изложба “Цветовете на душата” в своя творчески път на 6 септември в “Дом на Москва в София”, когато бе и рожденият му ден. Голяма част от картините в нея вече са продадени. Срещаме се с него, за да ни преведе през своя път… Този пъти редом до картините му, стояха и стихотворенията, които е създал.
Здравей, Марти, това е четвъртата ти изложба – по какво се различава от другите три?
В предходните три изложби аз творях с техники, които изискват голяма доза търпение и внимание към детайла, но тук рисувах със замах. Уверено, смело и на място. Благодарение на този устрем се появи изложбата “Цветовете на душата”.
Жизнените тонове, историите, които всяко едно произведение разказва, стиховете, в които ги обличам – всичко това допринесе за едно много по-разчупено представяне. А аз точно това целях – да предавам искра живот по различен и нетипичен начин. Дали ще бъде чрез рисувано стъкло, акварел, маслени бои, поезия, фотография, всичко това наподобява и се зарежда от любовта, тъй като както за нея, така и за изкуството граници няма.
По какъв начин израсна за себе си през времето до нея?
Пътят към изложба “Цветовете на душата” ми помогна да стана по-осъзнат, обран и балансиран. А за един човек на изкуството да овладее хаоса, емоциите и мислите си, е същински подвиг, казвам ви (смее се).
Но знаейки, че докосвам толкова много хора чрез изкуството си, ме кара да бъда изключително щастлив, признателен и благодарен. А споделеното щастие и усмивки усмихва и огрява и мен. То е като една струя от светлина. Красиво е! Не може да се опише с думи, просто се чувства…
Достатъчно ми е да зная, че докосвам сетива на наблюдаващия. Че гъделичкам неговите емоции и оставям красив белег по кожата на съзнанието му. Същинска страст е това.
Какви са посланията, които отправяш?
Това са “Цветовете на душата” – всичко е възможно! Чрез изложбата всеки може да намери парченце от специалното издание на личния му пъзел “Да откриеш себе си” и да го постави на липсващото му място. Стъпка по стъпка, плочка по плочка, с голяма доза упоритост и търпение нещата се случват по възможно най-правилния начин.
Когато бялото платно е пред теб, как идва идеята с какво да го запълниш?
Преди време, когато намирах пред себе си бял лист, основното, което изпитвах беше страх. И по всяка вероятност не от друго, а от това да се срещна със себе си. Да надникна вътре в мен и да съумея да бъда силен, за да започна да “изливам” и “казвам” всичко, което никога не съм успявал. Независимо от това дали сърцето и душата ми да са имали нужда да го извикат…
Към днешна дата нещата се случват по-леко. Отново имам кътчета от мен, за които “разговарям” само с платната си. Емоции, които са чакали да бъдат предадени чрез багри или думи. И точно това го прави толкова специално за мен. След всяка следваща изложба аз израствам и уча. Това е душевен път на самоусъвършенстване. Ръка за ръка с изкуството и необятното. А всяка една идея е отпечатък на емоция в произведение. Следа, която остава във вечността. И то си идва от само себе си… Аз просто “слушам” и действам.
Рисуваш ли една картина с почивки, или когато я започнеш, не спираш?
Относително е. Много зависи от техниката, с която творя. Като цяло обичам смелите и дръзки движения. В “Цветовете на душата” мисля, че постигнах точно това. Акварелът също предлага много възможности за разгръщане на човешка палитра от вълнения и чувства, но при рисуваното стъкло почивките са задължителни. Там вече техниката е специфична и изисква голяма степен на прецизност, търпение и покой.
Тръгваш от посланието, идеята, които искаш да изразиш, или когато видиш картината готова, вече можеш да я “именуваш” с послание?
В творчеството ми аз обичайно разчитам на вътрешните си усещания. Дори и да визуализирам произведението мислено, енергията и емоцията, които влагам в процеса на рисуване ми помагат да достигна до крайната точка на един завършен продукт. В тази връзка по-скоро, когато видя творбата си готова, аз я “наричам” с послание.
Свързваш ли различните цветове с определени усещания, наричания?
Имам доверие на цветовете и връзката ми с тях. Например, жълтият цвят за мен символизира топлината на Слънцето. Така усетен, той ми “подаде ръка” в изпълването с живот на титулярната картина от изложбата, която носи и нейното имe: “Цветовете на душата”. Произведението изобразява уловен момент на споделеност във времето и пространството между двойка слънчогледи. Тях нарисувах пред спокоен небосвод на замечтано небесно синьо небе.
Като друг пример мога да дам творбата “Фойерверки”. Тя също е изпълнена с топли цветове, но тук изобилстват оранжево, бордо, виненочервено. А те изразяват точно тази огненост и мощ като фойерверк, който огрява нощта.
Подобно на хората, така и цветовете носят своето оригинално усещане и послание. Вълнуващото и в двата случая настъпва в процес на “тяхното сливане”.
Последната изложба посвещаваш на майка си, какви са спомените за нея, които носиш от детството?
Тук мога да пиша с часове и дни, но всичко се сумира под общия знаменател на обичта и благодарността. Майчината грижа и ласка са най-надеждните лекове за всяко едно дете.
Докато съм бил малък, всяко едно пожелаване за “Лека нощ” ме е греело. Всяка една усмивка, всяка една споделена щуротия, всеки един захарен памук от спомени на топлина в моята душа; това са зрънца, които с годините са пораснали в мен, разлистили са се и са ми помогнали да стана човекът, който съм днес. А това ме прави пълноценен както за себе си, така и за обществото, в което се намирам и живея.
Кое е това, което остава в съзнанието ти, като думи от нея?
Това е лесно: “Обичам те, благодаря!”. Благословен е този, който чува тези думи от своите родители! Това е и най-голямото признание за мен от моите майка и баща. Те имат основен принос в това аз да бъда човекът, който съм днес. Обичам ги безусловно и им благодаря с пълно сърце и чиста душа. За мен те са седмото чудо на света.
