Любен Каравелов – поет, писател, журналист, енциклопедист, поборник за национално освобождение, етнограф, национален герой, издател, литературен критик, общественик. Наричан твореца-революционер, той допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица, участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.
"Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест".
"Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи."
"И лъжата има свой край и маската се носи до време."
"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!"
"Българите не търсят чуждото, но не дават и своето."
"Кръчмата е нашата учена академия, кафенето е наша гимназия, а чашката е наша библиотека."
