“Ние сме страна на крайностите” – като че ли това твърдение доказват българските политици с поведението си около предстоящите на 25 май избори за Европейски парламент.
От една страна изтъкват, че този вот е важен, защото според Лисабонския договор след тези избори Европейският парламент ще може да участва пряко в избора на председател на Европейската комисия и ще има по-голяма роля при формиране на политиката на Съюза. От друга страна обаче го сведоха само до “репетиция” за изборите (предсрочни или не) за национален парламент.
Може би заради това омаловажаване е и отсъствието на представителите на големите политически сили БСП и ГЕРБ от предизборните дебати. А в посланията на различните политически партии почти липсва европейски акцент. Разговорът се върти около борбата с безработицата, с корупцията, с емиграцията, за достъпно здравеопазване и образование в България.
Но как с присъствието на тази или онази партия в Европарламента ще се случат всички добри пожелания – не става ясно. Как конкретно ще работят евродепутатите ни за защита на българския интерес, също.
Отзоваването на депутати, безплатното здравеопазване, качественото образование, работните места в страната не зависят от Европейския парламент, но пък създават свръхочаквания към него.
Така една част от хората няма да отидат да гласуват, защото от тези избори не зависи нищо – те са просто “репетиция”, а други ще се подведат в очакванията си, което ще доведе до още по-голямо разочарование и апатия към политическия живот за в бъдеще.
Резултатът накрая е ясен – слаба избирателна активност и облагодетелстване на партиите с твърд електорат и финансови средства. Размахване на пръст на българина, който отново се е показал “недотам европеец” и не е упражнил правото си на глас.
Дано политиците ни изпълнят поне едно нещо, което изглеждаше консенсусно по време на дебатите, които все пак бяха проведени. България трябва да има своите “лобисти” в Европарламента -тоест да има кой да работи за интересите й.
Така българските граждани ще почувстват и ползите от членството на страната ни в голямото европейско семейство. Ще бъдат пресечени и евроскептичните настроения, а отвращението към политиците и политиката, току-виж понамалели.
