
Полигонът в Змейово или ТЕЦ-овете. Така звучи класическият хамлетовски въпрос „to be or not to be”, за жителите на Стара Загора. Въпреки множеството протести за редовното обгазяване на града, в референдума, който организира общината, заралии участваха твърде вяло.
Немалка част от жителите в Града под липите смята, че полигонът не е основният замърсител на въздуха. Най-малкото, защото и ТЕЦ-овете, известни като „Мариците” също допринасят за замъглената атмосфера. Всъщност обгазяванията започват през 2004 г. Подвижните станции на тогавашното ХЕИ установяват замърсяване със серен диоксид.
През 2009 г. се прави мащабно изследване на въздуха на Стара Загора по съвместен проект между фондация „Медийна демокрация”, Нов български университети екосдружението „Горичка”. Заключенията тогава са, че виновни за отровната мъгла, която першодично се стеле над града са ТЕЦ-овете „Марица изток 2” и „Марица изток 3”. Причината – липса на сероочистващи инсталации. Тъй като инсталации започват да се изграждат, подозрението се прехвърля пак на военния полигон. През 2002 г. там са се унищожавали светски ракети. Тъй като поделението е секретно, хорат не знаят какво се случва за оградата и се съмняват, че от утилизацията на боеприпаси, във въздуха продължават да излитат вредни вещества.
Докато жителите на Стара Загора очевидно не се вълнуват толкова от полигона, то в околните на Змейово села, пък категорично смятат, че точно той е виновник за еко бедите им. Селата в околността са искали да се включат в референдума, но заради законови пречки, това се оказало невъзможно. Според сегашния закон, в допитването до гражданите на една община, могат да участват само жители на общината.
Селата Кънчево и Ръжена са в границите на община Казанлък. „Аз правих среща с всичките села, които са зависими от полигона. Те имаха желание да се включат в референдума, направихме и предложение до областния управител, но се оказа, че законово не е възможно, тъй като община Стара Загора организира допитването и финансирането му е от бюджета на това кметство”, обясни кметицата на Казанлък Галина Стоянова.
В качеството си на зам.-областен управител, преди две години, тя организирала много срещи, но които хората от региона се оплаквали, че някои селскостопански култури се увреждали от лошата атмосфера. Стоянова подчертава обаче, че твърденията трябва да се докажат. Това би могло да се случи с редовен мониторинг, провеждан от хора, които имат постоянен достъп до поделението.
„Плодните дървчета около полигона изсъхнаха”, сигурен е, че бедата идва от военните, кметът на близкото село Кънчево Петър Петков. То се намира само на 2 км от полигона. Освен, че растенията се израждали, от години, хората не смеели да берат гъби от района около поделението, защото се предполага, че те могат да попият отровите. „В Стара Загора не гласуваха всички, защото бяха почивни дни, времето беше хубаво и сигурно хората са отишли на почивка”, предполага Петков. Той обаче е сигурен, че ако при тах се направи допитване хората ще отидат до урните като един.








