Около 500 декара бял бор в Дупнишко са изсъхнали заради епидемията от върховия корояд. Това казаха от Югозападното държавно предприятие. За увеличаващите се кафяви петна по горските масиви в селата сигнализират и местни кметове.
Най-засегнати това лято са масиви в землищата на селата Крайници, Тополница, Делян, Дяково, както и при Горна Козница и Бобов дол. От началото на годината до края на юли т.г. са установени 286 засегнати декара и 3 235 куб. метра иглолистна дървесина.
Само през август в Дупнишко са регистрирани нови съхнещи борови култури на площ от 211 декара. За да се ограничи разпространението, към края на август на санитарна сеч са подложени 273 декара борови гори в района.
Съхненето на белия бор в Кюстендилско е лавинообразно, като особено засилено е то по горските стопанства в териториалния обхват на Районната изпълнителна агенция по горите: „ДГС Кюстендил”, ”ДЛС Осогово”, ”ДГС Земен”, ”ДГС Трън”, ”ДГС Брезник”, ”ДГС Радомир”, казват специалисти. За да се подпомогне развитието и съхранението на гората, почти е спрян добивът на дървесина от зелени насаждения – така нар. “зелена сеч”, за което Kmeta.bg писа.
2 377 декара изсъхнал бял бор, или към 25 хил. куб.метра дървесина ще бъдат отрязани в регионите Кюстендил и Перник тази година, казаха от областната дирекция по горите. Ситуацията със съхраненето на този вид става все по-тежка и причина за това е вредителят върхов корояд, който се активизира през вегетативния период на дърветата – след февруари, поясни началникът на дирекцията инж. Здравко Тодоров.
Според лесовъди има и друга причина за съхненето на белия бор. Този вид е засаждан повсеместно при социализма като противодействие на ерозията и вече е с изчерпан или отслабен потенциал. Грешка е също, че е засаждан на ниска надморска височина – той расте над 1000 м., но по поречието на Струма е засаждан и на 300-400 м. на такава височина почвите не са подходящи и хранителни за този вид и той изсъхва и загива.
