В условията на динамичните технологични промени и дигитализацията на пазара на труда ролята на държавата е да осигури достъп до заетост и качествено обучение, съобразено с потребностите на икономиката, да гарантира социална сигурност и поддържа добри системи за професионално ориентиране и съвместяване на професионалния и личния живот. Тези приоритети ще бъдат заложени в нова стратегия по заетостта с хоризонт до 2030 г., която Министерството на труда и социалната политика подготвя. Това каза министър Бисер Петков в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, където днес изнесе лекция на тема „Дигитализацията и пазарът на труда“ като част от инициативата Masterclass Work 4.0, организирана от КНСБ.
Новата реалност изисква нов подход в планирането и управлението на човешките ресурси, които включват непрекъснато инвестиране в уменията на работната сила, учене през целия живот и насърчаване на партньорството между работодателите и средните и висшите училища, каза министър Петков. Той подчерта, че през следващия програмен период 2021-2027 година голяма част от средствата, които България ще получи от Европейския социален фонд, ще се насочат към обучения за дигитални умения за работещи.
Пред студентската аудитория Петков представи средносрочните и дългосрочни прогнози на Министерството на труда и социалната политика за развитието на пазара до 2022 и 2032 година. През второто тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 години достигна 75,6%. Очакванията са, че през следващите три години възходящото развитие на икономиката ще доведе до нарастване на броя на работещите в България до 3,151 млн. души – със 70 800 повече спрямо 2018 г. Сериозно предизвикателство ще е недостигът на квалифицирани кадри със средно образование. В същото време се очертава излишък от лица с основно и с висше образование. Най-голямо увеличение на работните места се очаква в секторите образование, здравеопазване и социалната работа.
В дългосрочен план до 2032 г. се очаква спад на заетостта с 3,7%. Най-търсени ще са учителите, здравните работници, инженерните, техническите и финансовите специалисти. Най-голям спад на работещите се очаква в търговията, хотелиерството и ресторантьорството и добивната промишленост, каза министър Петков.
Той подчерта, че в бъдеще ще се засилва връзката между шансовете за професионална реализация и образователното равнище. На фона на общото намаление на заетостта единствено при висшистите се очертава да има ръст с 2,6%. Не всички висшисти обаче ще работят това, което са учили, каза министърът на труда и социалната политика.
Министър Петков представи проект „Умения“ от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с бюджет от 30 млн. лв., по която работодателите ще могат да обучат служителите си на необходимите умения и компетентности. В заключение той представи инициативата на МТСП до края на 2019 г. да създаде информационна система за представяне на прогнозите за пазара на труда. Платформата ще предоставя възможности за справки за работната сила по възраст, степен на образование, икономическа дейност и професия. Всеки ще може да получи ценна информация, да се запознае с търсенето на специалисти и трудовите възнаграждения в сектора, в който смята да се развива кариерно, каза министър Петков.
