Г-жо Кръстева, имате славата на директор, който е превърнал училището си в малък оазис на българската история. Трогнахте проф. Божидар Димитров, който ви посети преди няколко дни.
Аз съм специалист по история, преподавам този предмет в училището на град Брегово, на което от 15 години съм директор. Убедена съм, че познаването на историята може да ни дава душевни импулси, да възражда самочувствието ни на достойни хора. Освен това, историята е пълна с примери за днешния ден. Ако не ги знаем, няма да вземаме правилни решения. Но ако кажа, че всичко, което сме направили в нашето училище е само от любов към предмета, няма да съм точна. В нашия град, който се намира на границата с две държави, е много важно да знаем откъде сме тръгнали, откога сме на това място, какви сме. Казват ми, че в Румъния разпространяват карти, в които жителите на Брегово са отбелязани като арумъни. И една влашка асоциация години наред се мъчи да обърне хората към някакъв несъществуващ техен произход. Затова искам да преподавам историята не само като задължителни знания, а като фактор за осъзнаване на българския ни корен и отстояване на изконните ни ценности.
Какво е направено в училището, за да бъде наречено оазис на историята?
Всичко започнахме през 2004 година. Тогава изградихме параклис на светите братя Кирил и Методий, чието име носи училището ни. След това оформихме няколко къта на личности от времето на Възраждането. Целият втори етаж е изпъстрен с кътове от прабългарската история. Имаме кът на хан Кубрат с пръст от гроба му, а отскоро – и с копие на негов пръстен. Донесе ни го проф. Божидар Димитров, когото поканихме да изнесе открит урок по история. В училището с вода се върти мелничарско колело, с каквото в този край са мелели жито българи и сърби. През 2009 година изградихме чешма. Имаме и 3 водни къта, една водна стена.
Какво разбраха учениците от урока на известния историк?
Разбраха, че България е създадена през 632 година от хан Кубрат. През 681 година Аспарух само е разширил тази държава на юг от Дунава. Това показват научните изследвания. Тази версия трябва да влезе в учебниците по история. Ние поканихме проф. Димитров по повод отбелязването на 100-годишнината от откриването на съкровището на Кубрат в украинското село Малая Перешчепина, където се намира неговият гроб. Гостуването му и споделеното от него се превърна в празник за училището.
Често ли организирате празници, свързани с историята?
Да, по повод годишнини от рождението на исторически личности, на събития. През тази година акцентирахме върху Балканската война по повод 100-годишнината и. Съюзът на ветераните дори ни е наградил за активността. Наша ученичка се представи много добре с разказ за действителна случка от времето на войната. Тя сама си я откри. Разказа за майка, която пратила двама сина на фронта. Единият се върнал, но другият – не. Съобщението за гибелта му я сварило под едно дърво в двора и. Когато разбрала, жената издъхнала от мъка. На всеки 1 ноември – денят на народните будители, нашите ученици изнасят концерт пред родителите си и обществеността на Брегово. Изпълняват патриотични песни и рецитират патриотични стихотворения. Концерт организираме и при завършване на учебната година.
Коя част от историята най-харесват учениците?
Периодът на Възраждането. Той ги вдъхновява. Най-новата история учат с досада. Но и историята не трябва да се преподава сухо, а така, че да предизвиква интереса на учениците.
Как става това?
С емоция, с афинитет. Да се поучим от съседите си – сърбите говорят за историята си с голям патос, румънците – също. Ние страдаме от това, че не говорим за историята си с емоция, запалено.
Какво предстои още да правите в училището?
Предстои да оформим декоративно и третия етаж на училището. Него ще посветим на толерантността на българския народ. Българи винаги са живели нормално с цигани, арменци и други националности. И днес живеем в мултиетническа среда. Ние сме либерален народ и искам това да изтъкнем. В балканската история отдавна се говори за сръбски шовинизъм, за гръцки. Но за български – не.
Като историк как приемате позицията на България в момента спрямо Македония? Правилната ли е?
Да, за този момент в Европа, сдържаността е добро качество. Тази позиция показва точно това, което говорихме досега за нас като народ. Истинска е. Браво!
Като правите всичко това не ви ли обижда някой в града на “националист”?
Не, аз съм патриот. Ние българите сме позабравили това качество. Какво лошо има в това да искаш с историята си да възродиш духа на младите, на народа?
