Венцислав Христов е зам-кмет по образование, култура, туризъм, здравеопазване и социални дейности. Роден е на 29 април 1960 г. в Ловеч. Средно образование получава в Техникума по механоелектротехника в Ловеч. Магистър по „Начална педагогика“ от Висшия педагогически институт в Благоевград. Има две специализации – в Софийския университет по начална педагогика и във Великотърновския университет по управление на образованието.
Работил е като учител в Летница, директор на училището в с. Горско Сливово, експерт „Начално образование“ в РИО – Ловеч, помощник директор в ОУ „Проф. Димитър Димов“ и от 1998 г. директор на ОУ „Христо Никифоров“.
-Връщате се от Къкринското ханче, където има текущ ремонт. Какви дейности се извършват там? Какво правите за привличане на туристи в региона?
-Това е текущ ремонт, който не пречи на посещението на туристите в Къкринското ханче. То работи без почивен ден, при заявка от страна на групи по всяко време обектът може да посрещне посетители.
Интересът към туристическите обекти в Ловеч е много голям. Особено към Деветашката пещера. В два от почивните дни от там минаха няколкостотин туристи. Ще работим за създаване на по-добри условия за посрещането на посетители на този уникален природен обект. Имаме План за управление на Деветашката пещера и въз основа на това предстои да се изработи и Подробен устройствен план, в който ще бъде включени зона за паркинг, зона за поставяне на места за продажба на сувенири, места за отдих. След изработването на плана, ще има обществено обсъждане, съгласуване и решение на Общинския съвет.
Почти два пъти са се увеличили посещенията в Зоопарка, Старата градска баня „Дели Хамам“, Ловешката крепост. Интересът е засилен, особено след ремонта и пускането на пътя до парка Стратеш и крепостта. Промяната на работното време на всички обекти, свързани с туризъм, също се отрази на увеличението на посещенията на туристи. Всички туристически обекти работят в неделя, почиват в понеделник. Работи се с удължено работно време. Относно легловата база тя не е достатъчна за града, има нужда от голям хотел,защото са налице затруднения, когато трябва да се прави конферентен туризъм.
Имаме почти готов проект за Зоопарка и парка Стратеш. Предстои цялостен ремонт на клетките на животните. Идеята е Зоопаркът да отговаря не само на изискванията за отглеждане на животните, но и да бъде едно приятно място, в което хората да прекарват свободното си време. Ще бъдат направени удобства за посетителите. Сега има само две места за вода, която е за пиене, но тя пресъхва през лятото. За парка Стратеш също има идея за благоустрояване. На първо време е почистен и ще се поставят пейки. Там се предвижда да се поставят временни преместваеми обекти, защото имаме много гости от съседните градове – Плевен, Габрово, Севлиево. Те идват заради голямото разнообразие от животни в Зоопарка.
През последната година там има над 20 нови животни. В началото на годината за първи път в зоопарка се роди камилче. То е третото, родено в зоологическа градина в България. С него камилите в зоопарка ни станаха шест. Родиха се и други животни – муфлончета , малко камерунско мъжко козле. В зоопарка от началото на тази година посетителите могат да видят и пет сребърни и четири диамантени фазанчета.
-Какво е състоянието на културно-историческите обекти и предвиждат ли се ремонти?
-В момента правим паспортизация на всички културно-исторически обекти и къщи, които са собственост на общината, за да може да се направи цялостен план за поддръжка и ремонти. Дълги години не са поддържани. Преди време Общинският съвет отреди една такава къща за дарението от картини на художника Никола Манев . Тя е в състояние, което изисква доста сериозен ремонт.
-Какво предстои до края на годината в областта на образованието?
-Във връзка с влизането на новия Закон за народната просвета от 1 август предстои всички дейности, свързани с него, общината да синхронизира в местното законодателство. Трябва да има програма, наредба за прием в детските градини. Всички училища и детските градини трябва да имат вида и наименованията според новия закон. Вече няма да има ОДЗ и ЦДГ, всички ще бъдат детски градини, при училищата също – по новия закон няма СОУ, а средно училище.
-Да се очакват ли промени в структурата на общинските училища?
-Засега не, но с оглед намаляването на учениците, е възможно. Училищната мрежа не е променяна 10 години. Една промяна е сигурна – обединението на Професионалната гимназия по кожарство и Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Процедурата е приключила, чака се заповед на министъра. Новото училище ще ползва базата на Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Сградата на Кожарското училища става общинска и по решение на Общинския съвет ще се използва за образователни, социални и културни дейности. В идеалния център на града е, няма да се остави да се руши. Това, което наложи промените, е намаляването на броя на учениците. В едното училище имаше около 70-80 ученици. Колкото и да са болезнени тези процеси, рано или късно трябва да бъдат направени. Досега решаването на проблема е бил отлаган.
-Какво предстои като инвестиции в образователната инфраструктура?
– По Интегрирания план за развитие е предвидено да се направят дворовете на училищата „Св.Кл. Охридски, ОУ „Васил Левски“, Природо-математическата гимназия, училище „Димитър Димов“, където ще се изгради и многофункционален спортен салон . Предвиждат се ремонти на три детски градини – „Зора“, „Първи юни“ и „Мария Сиркова“, две детски ясли. До 2020 година трябва да бъдат усвоени парите. Средствата са свързани с цялостната инфраструктура на града – социална, централна градска част, жилища за саниране – и се отпускат от Европейския фонд.
– В областта на социалните услуги какви са намеренията Ви?
– Социалните услуги са развити в общината и трябва само да се надгражда. Участваме във всички програми на социалното министерство за хора с увреждания и за тяхното интегриране. Февруари приключихме проект за осигуряване на социални асистенти, започваме друг. Социалният патронаж работи не само за града, но и обслужва населени места в общината. Имаме добре развита система за настаняване от семеен тип, работят Център за социална рехабилитация, Център за обществена подкрепа, Дневен център както за деца с увреждания, така и за възрастни хора с психически увреждания. Не случайно на 4 юни Община Ловеч е домакин на кръгла маса „Ролята на местната власт за развитието на социалната икономика и социалното предприемачество – опит, практики и предизвикателства“. Съорганизатори на този форум са Икономическия и социален съвет на България и Министерство на труда и социалната политика . Имаме добри позиции в социалната сфера. Не случайно заместник-председател на Комисията по социална политика към Националното сдружение на общините е представител на Ловеч – Мая Василева.
– Достатъчни ли са възможностите за спортуване на младите хора в Ловеч?
– Не са достатъчни и ние ще се опитаме да решим част от този проблем с ремонта на дворовете на училищата. Там предвиждаме изграждане на съвременни спортни площадки, които да се ползват, както от учениците, а с решения на училищните ръководства – и от други граждани. Като цяло Ловеч няма база за свободно спортуване. Търсим възможности за финансиране на спортна зала.
В момента правим обследване на всички детски площадки, за да се видят нуждите от ремонт. Неприятно е, че нови детски площадки не се опазват. Хората, които ги ползват, обвиняват общината, че не ги поддържа. Площадките са за деца до 12-годишна възраст, но често се ползват от по-възрастни, чупят се уредите. Хората, които ходят с децата си там, не ги опазват. Почти никога не се пра забележка на хора, които нанасят щети. В тази насока трябва да се работи, не само сред децата, но и с възрастните. Въпросът опира до опазване на тази собственост.