Трима софиянци застават пред бургаския окръжен съд заради серия имотни измами край морето. Те са продавали апетитни имоти на чужди граждани без тяхното знание. Обвиняемите Асен Петров, Христо Цветанов и Бисер Борисов са заплашени от 10 години затвор. Всички имоти, които тримата мошеници прилапали са се водили на фирми, регистрирани от чужди граждани. Идеята им хрумнала след изтичане на крайния срок за пререгистрация на фирмите в Търговския регистър, който бе 31.12.2011 г. В тази връзка софиянците преценили, че могат да присвоят недвижими имоти, собственост на непререгистрирани дружества. Те се снабдявали със списък на непререгистрираните дружества, които са собственост на чужди граждани и на партидата, на които се води недвижим имот. След това изготвяли фалшив предварителен договор за покупко-продажба, за който не трябва нотариална заверка. Подписът от името на нищо неподозиращия чужденец се полагал като се имитирал истинския подпис или чрез сканиране от истински документ. Задължително в предварителния договор изрично е записано, че цялата договорена сума е изплатена изцяло в брой в момента на подписването и самият договор служи като разписка. Всички подправени договори са с дата преди месец март 2011 г., тъй като нормативно е предвидено след тази дата всички плащания на стойност равни на и над 15 000 лв. при покупко-продажба на недвижим имот да се извършват по банков път. Срокът за сключване на окончателен договор също се определял така, че да е изтекъл преди януари 2012 г., след който непререгистрираните фирми нямат право на разпоредителни сделки. След като неистинския предварителен договор бъдел изготвен, фиктивния купувач на имота на основание чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите подавал искова молба до съда с искане, предварителния договор да бъде обявен за окончателен. Разглеждайки исковата молба, съответния съд излизал с определение да бъде пререгистрирано дружеството-ответник и спирал временно търговското дело. Съгласно съществуващата нормативна уредба, непререгистрираното дружество следвало да бъде обявено в ликвидация. Тъй като ищецът се явявал кредитор на дружеството, подавал молба до Търговския регистър с искане да бъде вписан, като ликвидатор. Ако това искане бъдело уважено, то ищецът в лицето на фиктивния купувач ставал законен представител на дружеството и съответно на ответника, т.е. представлявал и двете страни по сделката. Ако искането било отхвърлено, то съда назначавал служебен ликвидатор, който обикновено по никакъв начин не успявал да се свърже с чуждестранното лице, собственик на ликвидираната фирма. Налице бил и трети вариант, в който за ликвидатор е назначаван адвокат, представляващ собственика с фалшиво пълномощно. Във всички случаи до собственика на дружеството не стигали никакви уведомления и той нямал изобщо представа, че спрямо фирмата му се водят съдебни дела и някой има претенции към имота му. След като съда най-накрая обявявал сделките за окончателни, измамниците ги препродавали и прибирали парите от чуждите имоти.
Стела Николова
