
Ансамбълът на България спечели един сребърен и два бронзови медала на турнира от Световната купа по художествена гимнастика в Казан, който се проведе през миналата седмица. В началото на тази грациите ни се прибраха от Русия и почти моментално заминаха на лагер във Варна преди Световното първенство в Щутгарт. Във връзка с доброто представяне на нашите момичета в Световната купа и предстоящото планетарно състезание в Германия потърсихме тяхната треньорка Ина Ананиева.
– Тази седмица ансамбалът се прибра от престижно състезание в Казан, каква е оценката за представянето?
– Изключително съм доволна от момичетата. Последните две състезания бяха много тежки за нас след неуспеха в Баку. Успяхме да се вдигнем и да покажем какво можем, демонстрирахме психическа устойчивост. И в трите дни съчетанията бяха изиграни без грешка, от което също съм много доволна. Разбира се, има какво да се желае и над какво да работим до световното първенство. Мисля, че и там ще се представим успешно.
– Защо се случи така, че не показахте най-доброто от възможностите на ансамбъла по време на Европейските игри в Баку?
– Все пак това е състезание и всичко се случва. Може би напрежението дойде в повече. В никакъв случай не мога да кажа, че момичетата не са били в добра форма. Седмица преди това спечелихме два златни медала от Световната купа. Явно просто е трябвало да се случи, има ги и тези моменти в спорта.
– Как нашата страна успява да бъде на картата на световната художествена гимнастика, особено предвид лобито и парите, които вкарват богатите страни в този спорт?
– В действителност ние сме единственият отбор, изключвам Русия и бившите Съветски републики, който се бори за медалите, има претенции и показва класа. Този ансамбъл е заедно вече шеста година и нещата вече са много познати за момичетата. Това е един много обигран отбор с добра спойка между отделните звена. Много малко са тези отбори в световен план. Преди години италианките успяха да направят такъв отбор, взеха много медали, включително от Олимпиада. Надявам се, че и с тези момичета това ще се случи, защото всички тренират здраво. Конкуренцията при ансамблите е убийствена и е много важно кой ще оцелее.
– След завръщането си от Казан заминахте директно за лагер във Варна…
– Да, мисля, че в София няма да успеят да се концентрират максимално за Световното. Във Варна имаме отлични условия за тренировки. Целта е пълна изолация и концентрация само за предстоящото Световно първенство, затова и момичетата се намират в нещо като Олимпийско село.
– Какви са целите ви на Световното?
– Много е важно това първенство, защото на него ще се разпределят квоти за Олимпийските игри. Първите осем ансамбъла взимат квоти, а деветата и десетата квота се получават на континентален принцип според представянето. От Европа имаме най-много отбори и това прави конкуренцията убийствена. Ще бъде тежко състезание. Всички са добре подготвени и работят здраво. И в индивидуалното ще бъде трудно – в първите 15 трябва да попаднат две състезателки от една държава, за да може страната да вземе квота. Ще е по-тежко и от Олимпиада, най-вече психически, защото знаеш, че на всяка цена трябва да играеш добре. До пети септември сме на лагер тук във Варна. Заминаваме на девети септември, на 12-и е многобоя, а финалите са на 13-и септември.
– В много спортове състезателите се оплакват от условията – и финансови, и на базите. Каква е ситуацията при вас?
– Въобще не можем да се оплачем. Имаме прекрасни условия – прекрасна зала в София, залата във Варна, в която тренираме в момента, също е отлична. Финансово сме обезпечени от федерацията и министерството. В това число се срещнахме и с министър Кралев, когато бяхме наградени от него за Световната купа. Тогава му споменах, че ще имаме лагер във Варна преди Световното и ме попита дали имаме нужда от нещо. Тук липсваше тангентор, но той вече е монтиран, така че сме изцяло доволни от съвместната ни работа с ръководните фактори. Разбира се, при такъв успех в чужбина нещата изглеждат по-различно, но такива са възможностите на нашата държава и е по-важно, че тя прави всичко възможно за нас. Имаме пълната подкрепа на министерството, разбира се, подплатена с нашите успехи.
– Може ли да се върнат онези „златни” времена за българската художествена гимнастика?
– Надявам се! Tези момичета го заслужават. Това са едни изключително дисциплинирани, възпитани състезателки. Понякога се чудя какво ги мотивира, защото е много тежко на състезания, в тренировъчните цикли и т.н., а те винаги се изправят и дават всичко от себе си.
– Предполагам има голям интерес от страна на мъжкия пол към състезателките. Това не ги ли разсейва?
– Напротив – всички имат сериозни приятели от доста време. Никога не съм забранявала момчетата да дойдат да ги видят, защото те дори ги успокояват. Мисля, че момичетата ще са доста по-изнервени, ако не се срещнат със своите приятели преди състезанията.
Снимка: БГНЕС








