
Г-н Великов, наскоро имаше кръгла маса, наречена „Вечните приоритети на Варна”. Кои са тези приоритети?
Приоритетите на Варна са ясни от много години. Срещите за тяхното опресняване са полезни, най-малкото, за да се видят някои нови лица сред управляващите. Видяхме се, преповторихме си приоритетите – те са едни и същи, никой не е открил топлата вода. Стана въпрос за инфраструктурата, за преместването на пристанището, за Морската градина – Алея Първа, за развитието на туризма. Проектът с пристанището, който транспортният министър Данаил Папазов лансира е важен, защото от една страна ще влязат свежи пари в града, от друга – като се обединят транспортно жап гарата и автогарата, няма да се налага автобусите да минават през целия град. Магистралите „Хемус” и „Черно море” са важни, както и жп линият Варна-Русе, която ще се ремонтира. Индустриалните паркове, които могат да обединят в промишлена зона в Девня, в Суворово, са също от много голямо значение. Това са приоритетите, които ще помогнат за развитието на бизнеса, на морската политика, на туризма.
Кои от тези приоритети могат да се реализират в обозримото бъдеще?
Всички тези проекти могат да се реализират. Пристанището, например, би могло бързо да стане, предвид и амбициите на транспортния министър. Въпрос на финансиране е, и то в съвсем кратки срокове. Що се касае до магистралите „Хемус” и „Черно море”, както и жп линията Варна-Русе, в следващия програмен период до 2020 г. има всички шансове да се построят, дори и да се вземат пари от бюджета. Индустриалните паркове също са един проект, който е напълно осъществим в близко бъдеще. Това подчертаха премиерът Пламен Орешарски и министърът на икономиката Драмогмир Стойнев. Министър Стойнев обеща да развижи нещата по финансирането, което няма да е и толкова голямо. Трябва само да се изгради инфраструктурата, да са направи административната регулация и да се прокарат ток, вода и газ. Всички тези проекти могат да се реализират в рамките на пет до десет години.
Община Варна не беше много добре с европроектите при предишното кметско управление. Вие готов ли сте сега да помагате за подобряване на тази дейност?
Движеща сила за европроектите е общината, от там нататък са съответните управляващи органи и министерства. Аз мога да подпомагам с лобиране, така наречената логистична подкрепа. Такава обаче от мен до момента не е поискана. Така че, няма как да се натрапвам. Европроектите във Варна, все още, не са никак добре. Сега има някакви кадрови промени в общината, да се надяваме, че нещата ще тръгнат по по-различен път, но за момента не го виждам.
И вие, и кметът Иван Портних сте отскоро на постовете си, но вече един имахте спор. За какво спорихте?
Спорът беше дотолкова, доколкото кметът атакува неоснователно министъра на финансите. Аз се запознах с проблема. Никаква пречка и спънка няма от страна на ведомството. Той и неговият екип трябва да подпишат един договор за обществения градски транспорт, който се упражнява от фирма „Градски транспорт”, чийто принципал пък е общинският съвет. Кметът обаче се притесняваше за много неща и искаше министърът на финансите да поеме отговорност за евентуално неблагополучие. Затова трябваше да изляза и да запозная обществеността с истината. Що се касае до взаимодействието ни с г-н кмета, смятам, че ето него зависи, какво да е то, тъй като той е избран пряко от народа. Той има пълната власт в ръцете си и ако иска някаква промяна, ще ме потърси и ще му я окажа. Засега, откакто съм на поста, от 12 юли, въпреки, че обеща да проведем един дълъг разговор, това все още не се е случило. Аз съм отворен.
Преди време казахте, че Обзор иска да се присъедини към област Варна и лансирахте идеята, че общините трябва да се окрупнят. Как може да стане това?
Информацията е неформална, затова не мога да кажа, дали действително има желание от страна на община Обзор да се присъедини към Варненска област. На практика това може да стане само чрез местен референдум. Ако има едно такова решение, няма как да не се съобразиш с него. Идеята за окрупняване на общините, едва ли е моя. Тя съществува отдавна. Аз я споменах в контекста на това, че стратегическото решаване на проблемите на общините идва след децентрализацията. Трябва обществото да узрее, за да се решат веднъж завинаги тези проблеми. След това, може да се направи окрупняването, защото наистина общините са много, има някои с по две, три населени места и не е оправдано да са административни единици. А след това, трябва да се дадат повече права на общините и да се осигурят финанси. Защото на малките общини, които са единайсет на брой в община Варна, ако им се прибавят милион, два към бюджета, могат да направят чудеса. Община Варна има големи финансови ресурси и може да дори да помогне на по-малките общини, но пък това може да стане, само ако тези малки общини минат към голямата. Това е една сериозна тема, която си заслужава, принципно, да се дебатира.









