Индустриалните предприятия в България трябва спешно да получат полагащите им средства по схемата за частично компенсиране на разходи за въглеродни емисии. В ерата на Covid-19 тежката индустрия в страната все още не се ползва от тази мярка, тъй като приемането ѝ в Законoпроекта за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата беше отложено в началото на тази година и до момента все още не е гласувано, а до излизането на парламента в почивка остават няколко дни.
Диалогът по нея беше възстановен между държавата и работодателите преди дни като на брифинг на Съвета за тристранно сътрудничество (НСТС) стана ясно, че въпреки забавянето е постигнат консенсус. Става въпрос за 33 млн. лв. за едногодишен период, какъвто е бюджетът на мярката за компенсиране на тежките индустрии у нас.
„Цяла Европа възстановява частично пари, изразходвани от предприятията за въглеродни емисии, само ние не го правим, а имаме нужда, това е един свеж ресурс, министерството ни подкрепи. Предприятията имат нужда от тези средства", заяви изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. Пред Economic.bg днес той добави, че мярката е неотложна и се коментира вече шести-седми месец. „В цяла Европа тези пари се възстановяват на бизнеса, който е дал сериозна част от бюджетите си за покупка на емисии. В работещите индустрии като Германия и Австрия се възстановяват, само в България не се случва. В един такъв момент, когато или няма производство, или е забавено, или силно намалено – бизнесът трябва да има пари да плаща заплати, наеми и др.“, отново обясни той.
По думите му забавянето на мярката поставя нашата индустрия в една изключително неконкурентна позиция. „Губим и от цената, на която предлагаме нашия продукт, и от средствата, които сме дали за покупка на емисии“, обясни Иванов и допълни, че след възстановяването на диалога очаква позитивно решение от парламента.
„Това е изключително важно, тъй като основната цел на мерките от самото начало досега е да се осигури ликвидност за бизнеса. Не става дума да се дават грантове и безвъзмездни проекти или подаръци. Става дума за възстановяване на пари, които бизнесът е дал и в цяла Европа има решение на комисията част от тези пари да му бъдат възстановени обратно“, обясни Иванов.
Според него бизнесът в ЕС е поставен в неконкурентна позиция спрямо другите големи икономики и затова има решение, което трябва да се спазва и да налее свеж ресурс в затруднените сектори. „Това е една битка за зелена икономика, зелен Европейски съюз, който обаче е изолиран в света, защото вижте какво става в Китай и САЩ. Затова на европейско ниво е решено нашите фирми да не бъдат поставени в съвсем неизгодна позиция и една част от парите, които са дали за емисии да им бъдат възстановени. Това са наши пари, не е подарък от държавата нито от ЕС, това е разликата", смята Иванов.
Предприятията у нас са потърпевши от нарастващите заради въглеродните емисии цени на тока и според Директива на ЕС трябва да бъдат компенсирани за това и за да не местят производствата си в страни, които не ограничават изхвърлянето на парникови газове. За нея се заговори още през 2018 г., но още тогава стана ясно, че това няма да се приеме бързо в българското законодателство, но в ерата на Covid-19 българският бизнес има спешна нужда от тази помощ.
