Д-р Валери Велков е един от най-известните ветеринарни лекари от практиката във Видинска област. В момента е завеждащ отдел „Здравеопазване на животните“ в областната дирекция за безопасност на храните.
– Д-р Велков, алармирахте за изоставане в регистрацията на животните според новите изисквания на Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Още ли продължава забавянето?
– Има леко преодоляване с отслабването на мерикте заради коронавируса. Заради карантината хората не можеха да се събират и да се изясняват изисскванията. В края на юни в община Видин бяха регистрарани само19 стопанства. На практика те са стотици. Събрахме кметовете и ги подсетихме за това тяхно задължение. Те трябва да изискват от жителите на своите села да подават заявления за регистрацията. За това не се изисква такса. Просто – събираме информация, която ще ни е нужна при масовата поява на нови болести и епидемии.
– Какви са нейните цели, знаят ли ги собствениците на животни?
– Би трябвало да ги знаят. Ако имаме тази информация, то ветеринарните органи ще могат да вземат бързи и ефективни решения, което е важно за преодоляване на епидемичната обстановка. Те трябва да знаят факта, че при налагане на унищожаване на животни, ще имат право да получат компенсация за това. При появата на африканската чума миналата година бяха компенсирани всички, чиито животни са унищожени. Сега това правило отпада. Пари ще получат само тези, които предварително са заявили, че отглеждат такива животни. Ние, ветеринарните органи, нямахме информация кой, къде и как отглежда животни, макър маркировката на отделните видове да е въведена преди години.
– Какво се изисква за регистрацията?
– Изисква се подаване на заявление с посочване на вида и броя на животните в задните дворове на личните стопанства до кмета на населеното място. Той ни ги предоставя на нас. Ние пращаме комисия от специалисти, която проверява данните и преглежда животните. Досега това беше задължително за фермите с повече животни, за личните стопанства – не. По тази причина ветеринарните лекари си разпределиха селата така, че за всяко да отговаря по един специалист.Той сключва договор със собственика на животните за ветеринарно обслужване. С него ние пазим не само животните, но и живота и здравето на хората. През миналата година имахме случаи на ку-треска в селата Тополовец и Дъбравка, които бяха пренесени на хората от животните им.
– По колко животни могат да се отглеждат в задните дворове?
– Трябва да се знае, че тези животни са за собствена консумация, не са за продажба. Разрешени са по три прасета за угояване т.е. – за Коледа, но без свине майки и нерези за разплод, две едри преживни животни /крави/ с приплодите им до 12-месечна възраст, 10 броя дребни преживни животни /кози и овце/ с приплодите им до 9 месечна възраст, 10 броя зайци с приплодите им до 100 броя. Помислено е и за кокошикте, които преобладават във всеки двор на село. За собствени нужди могат да се отглеждат до 50 възрастни птици и 100 броя подрастващи. Тези цифри са взети от практиката. Почти никой не отглежда повече от този брой животни. За повече стопанството вече се брои за търговска ферма.
– А ако някой наруши тази разпоредба?
– Ще получи акт, ще бъде глобен. Ние и сега съставяме актове на нарушители. Миналата година 1000 души получиха по 300 лв. за доброволно клане на животинте. Условието бе до 1 септември да не отглеждат прасета в същите дворове. Сега минаваме и виждаме, че някои не спазват това изискване. Където има нови прасета, съставяме актове.
– Какво ще заплаща собственикът за ветеринарното обслужване?
– Ако при проверката се установи, че не е ясен произходът на дадено животно, взема се проба за изследване в софийска лаборатория. Тя струва на стопанина 48 лв. Ако животното е взето от ферма и има ушна марка, такава проба не се взема и пари не се нужни. Ако се наложи изследване за туберколоза, то цената на тази проба е 10 лв. За бруцелоза, която се изследва в лаборатория във Враца, се вземат по 6 лв. Ако тези проби са отрицателни, то обектът се регистрира и запазва.
– Излиза, че регистрацията е много лесна, защо собствениците се бавят? Страхуват ли се от нещо?
– Според мен не, просто така са свикнали, неглижират изискванията. Свикнали са всичко да върви без правила и информация на държавата.
Снимка: авторът
