Инициативен комитет ще върне истинската слава на пернишката крепост. Той ще бъде учреден с широка подкрепа и в него ще участват известни български историци, интелектуалците на Перник и хора, които са ангажирани към историята на града. Това предложение направи кметът на Община Перник Вяра Церовска в рамките на дискусията, която се проведе за историята на твърдината, какво се е случило през античността, средновековието и възраждането.
„Инициативният комитет ще помогне да се говори за пернишката крепост като едно автентично място с богата история. Ще трябва да се изгради проект и да покажем на перничани и гости на града крепостта такава, каквато е. Историята й е изключително интересна. Ние всички искаме да я видим крепостта толкова истинска, колкото е била през годините назад.Това е моят стремеж и съм убедена, че това е желанието на всички перничани , защото това е силата на Перник и ние сме длъжни да работим затова“, категорично заяви кметът Вяра Церовска.
Дискусията премина при голям интерес и в нея взеха участие взеха зам-кметовете Севделина Ковачева и Йордан Павлов, преподаватели от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски . Сред тях бяха заместник-деканът доц. Георги Николов – специалист по средновековна българска история, проф. Тотко Стоянов – специалист по антична археология, гл.ас. Даниела Стоянова – специалист по археология. Сред историците бяха и перничаните проф. Надя Манолова – специалист по българско възраждане и доц. Александър Николов – специалист по средновековна история.
В началото на срещата беше направена кратка ретроспекция на историята на Перник в античността, средновековието и възраждането, в която взеха участие специалистите от Регионалания исторически музей.
„Тази възстановка за мен е несполучлива. Това , което се вижда от шосето, наподобява на крепост, но отблизо се вижда една свръх модернистична възстановка, която влиза в разрез със самия обект и може да се използва за някакво шоу , за концерти или за нещо друго, но не може да бъде атракция на една древна и средновековна крепост. Не искам да влизам в детайли и не ги знам защо се е стигнало до тук, но може би пернишката общественост , пернишките интелектуалци би трябвало да се обединят в една единна оценка за бъдещото премахване на тази бутафория. Трябва да се стигне до нов идеен проект , който да бъде съгласуван както с обществеността , така и с ръководството на общината и Регионалния исторически музей, за да не се допусне отново някакво калпаво и неподходящо изпълнение“, посочи доц. Георги Николов.
По думите му като специалист в областта на средновековието , тази възстановка не отговаря на градежа, който е характерен за пернишкото средновековие , а по –скоро прилича на това , което е строено в Плиска и Велики Преслав.
„Няма историческа автентичност и е в разрез с всякакви принципи за възстановка . Крепостта трябва да бъде една атракция за бъдещите туристи и посетители на град Перник. За разлика от Международния фестивал „Сурва“, който е еднократен празник в годината , пернишката крепост може да бъде целогодишно посещавана по този идеен бъдещ проект“, сподели доц. Николов.
Зам.-кметът по образование и култура Севделина Ковачева каза, че това е само първата стъпка от една поредица от инициативи, които предстоят в бъдеще, затова да превърнем крепостта в един атрактивен обект.
„Крепостта трябва да представлява интерес за всички, а не да не се гледа с насмешка на това , което в момента се случва там. Да бъдат перничани и гости на града заинтригувани и да опознаят историята. Четем дори и в списанията, които стоят в самолетите, че нашата крепост е като нарицателно – как не трябва да изглежда една старинна крепост с толкова богата история“, сподели Ковачева.
По време на срещата бяха представени проекти за хълма от 1974 г. до 2013 г .от археолага Василка Паунова.
