Инж. Иван Огнянов Иванов е роден на 22.10.1955г. Завършил е специалност „Транспорт и енергетика“ в Технически университет в София. От 2001 до 2005г. е заместник областен управител на Перник. Два мандата /от 2007 до 2014г./ е общински съветник в ОбС-Перник. От 2011г. до избирането му за кмет е председател на Комисията по бюджет и финанси. Женен с две деца.
Когато от Kmeta.bg го потърсихме, за да разберем неговата гледна точка по проблема с градския транспорт в града, инж. Иван Иванов пребоядисваше пейки, като част от гражданска инициатива за реновация на градската среда.
– Г-н Иванов, заварваме ви лично да пребоядисвате пейки. Как върви?
– Стартирахме кампания, която ако бъде оценена и подета от хората, ще бъде прекрасно. Инициативата трябва да идва от тях, и да служи пак на тях. Все пак ние от общината не можем да стоим безучастни.
– Има ли разрешение на проблема с тролейбусния транспорт?
– Единственото решение е това, което съм предложил. Друго излизане от тази криза няма. Проблеми, трупани 25 години, които отдавна започнаха да ескалират, се дължат на една грешна система.
Това, което предложих, е да се създаде общинско предприятие за градския транспорт, за което кметът на 100% да отговаря, да управлява и да регулира.
– И ликвидация на сегашното дружество?
– Аз не мога да кажа какво ще избере общинския съвет. Той е принципалът на сегашното дружество. В момента се провеждат комисии, обсъждания … Решението е тяхно – ликвидация, оздравяване… Аз ще се съобразя с него.
Фактите са такива – дружеството не може да съществува без необходимите средства. Задълженията му към НАП са над 3 млн. лева с лихвите за неплатени осигуровки, към ЧЕЗ – 670 хил. лева. Въпросът е на пари. Най-съществената причина да не може да съществува е тази, че дружество генерира загуби от 25-30%.
Заради всичко това, отговорът е общинско предприятие, което да използва ресурса на общината, чрез бюджета и чрез други форми – реализация на проекти по различни програми, субсидиране и т.н.
– А концесии?
– Не мисля. Не ни трябват концесии и частни превозвачи, защото така не би могъл да се регулира транспортния процес. Единствено, когато се управлява изцяло от кмета, той би могъл да се регулира и да защитава социалната функция.
– Трябва ли да останат тролейбусните линии? Това е най-екологичният градски транспорт.
– За това се допитахме и до хората – тролейбусният транспорт е задължително да го има, но не в този му вид. Основната цел му цел е да се предложи една качествена и безопасна услуга, като е необходимо да тръгнат и други тролеи. Колко пъти тези, с които разполагаме сега се запалиха? Въпреки това, модернизацията при сегашното дружество ще стане трудно.
– Има ли как да се договори с ЧЕЗ временно разрешение на ситуацията, така че тролейбусите да продължат да обслужват гражданите, до като въпроса не се реши окончателно?
– Временното решение е с пари, но аз по закон нямам право да изразходвам публични финанси или бюджетни средства за търговско дружество. Това няма как да стане. Ако дружеството си намери от някъде пари, то ЧЕЗ ще им пусне тока веднага. Аз не виждам това как ще стане обаче.
– Бихте ли се ангажирал за диалог с ЧЕЗ, така че да се постигне поне някаква временна договорка?
– Аз достатъчно време съм осъществявал такава комуникация. Проблемът не е от един месец. Изчерпани са всякакви възможности. Оттук нататък, лично за мен, този въпрос е приключен. Аз вървя смело към създаването на дружеството, както си го представям, възможно най-скоро.
– Друг диалог, който трябва да водите, този със синдикатите в настоящото дружество, върви много трудно.
– Те не искат да чуят истината. Държат си на тяхното – „намери пари“. Не мога повече да им обеснявам какво смятам… Държавата е създала достатъчно инструменти, с които работниците да бъдат обезщетени.
– Тоест не може да се гарантира, че работниците ще бъдат върнати на работа при създаването на едно ново дружество?
– Предложих им да подпишат споразумение, при което специалистите в дружеството ще започнат работа в новата форма. Такива специалисти не се намират под път и над път. Няма кой да работи, освен те. Невъзможно е да са всички, но тези които стоят зад основната дейност ще бъдат назначени.
Това е начинът този проблем да бъде решен и агонията да приключи. Ние трябва да се грижим за тези 100 човека, но другите 100 хиляди са по-важни.
– Има ли надежда общината да постигне финансова стабилност? Беше гласуван нов безлихвен заем от държавата в началото на месеца.
– Всичко е с цел финансова стабилизация. До момента имаме относителна такава. Силно орязах разходите след идването ми. За съжаление, откакто съм кмет само трябва да решавам кризи – кризата с тока, кризата с боклука …
– Кои са належащите проблеми в момента, за които ще бъдат изразходвани средства?
– Двата по-големи проекта са ремонтът на централния площад, за който са осигурени финанси, но върви тежко и трудно, и другият е регионалното депо за отпадъци, което е готово на 95%. Макар и постепенно, ще се справим.
Проблеми иначе изникват постоянно. При един бюджетен дефицит от 16 млн. лева, които хора и фирми си търсят постоянно, трябва магическа пръчка за да се решат всички проблеми. Успяхме да успокоим обстановката и да изготвим споразумения за разсрочване.
– Гледате ли към изборите на есен?
– Засега имам много работа и искам да свърша това, което съм поел като ангажимент. Ще ви излъжа, ако кажа, че не съм се замислял, но не това е основната ми цел. Искам до края на мандата да си свърша работата.
– Чувствате ли одобрение към нея от съгражданите ви?
– Не мога да кажа сам. Засега поне жителите на Перник се успокоиха. По принцип, това дали харесват своя кмет се вижда по-късно.
Снимка: zapernik.com
