Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най значителните български писатели, роден на днешния ден. Първият му сборник е „Кръщение“(1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.
Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.
Ето някои от незабравимите му мисли:
"И все съм се чудил, какво нещо е туй човешката памет. Искаш да забравиш нещо лошо, да изчистиш душата си, а паметта го пази цял живот. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. От нея иде всичкото".
"Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл!"
"Животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш".
"Човек трябва да бъде преди всичко хуманист, а след това разбойник, учител, поп или министър"
"Страхлив и щастлив човек едновременно не съществува. Щастливи са само дръзновените и само те постигат своите идеали".
"Живях в слепота и все пак знаех или се досещах, че земното битие има "фабричен дефект". Знаех го от собствената си същност, от хората, с които общувах, от събитията, на които съм бил свидетел, от историята. Сега, след като духът ми преброди земята надлъж и шир и проникна дори там, където само въздухът прониква, узнах, че този свят не е просто "дефектен" ,а чудовищен. Навсякъде – и в обществения, и в личния живот – видях малко радост, но много страдание. Над блестящите научни и технически постижения на човешкия разум властват тъмните човешки страсти пороци. Гладуващи милиярди хора, нечисти помисли, похот, насилие, убийства, войни, политически сплетни, егоизъм, разврат, завист, пошлост, ненавист с една дума – нравствен упадък. Дали няма да се окаже, че, ако съм бил щастлив, то е било само преди да се родя или след смъртта ми.
"Животът е най-добрата книга…"
Ивайро Петров, Автопортрет
