През 2020 г. за пореден път се потвърждава изводът, че промените в местните данъци следват много тясно електоралния цикъл – в изборните години почти няма увеличения, но това задържане неизменно се наваксва в първите години от мандата. Местните избори миналата есен обаче бяха последвани от своеобразен антирекорд за последното десетилетие. Това се казва в анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
В периода между 2013 и 2020 г. ИПИ проведе 9 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от работата по „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, като екипът ни извършва и допълнително онлайн проучване, пише Николов. Той се фокусирал върху четири от ключовите местни данъци: данък върху недвижимите имоти – нежилищни имоти на юридически лица; данък за прехвърляне на собственост;данък върху превозните средства– с мощност от 74 kW – 110 kW; годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ.
Промяна на избрани местни данъци, 2013-2020 г.
Отговорите получени по ЗДОИ показват ясно връзката между изборния цикъл и измененията в местните данъци. 2015 и 2019 г. са години с много малко промени на местни данъци, но те веднага биват последвани от значителен ръст. Общият брой увеличения на местни данъци в периода 2013-2020 г. достига 357, на фона на едва 90 намалявания за същия период.
Най-ясна е тенденцията при данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица – през последната година се наблюдават 44 увеличения, и едва 4 намаления. Сходни са и промените в данъчните ставки при прехвърлянето на собственост – 27 увеличения и 3 намаления. Изглежда че общините все още не са сигурни къде да поставят равнището на данъка върху превозните средства след добавянето на екологичен компонент към него, като тук има относителен баланс – 16 увеличения и 13 намаления само в основната ставка (на киловат мощност) за 2020 г. спрямо 2019 г. Най-малко изменения има при данъка върху търговската площ, като превесът тук е при намаленията – 7 спрямо 4, се казва в анализа.
В този контекст няма как да не споменем и събитията от последните няколко месеца, и по-конкретно реакцията на местната власт в опит за ограничаване на икономическите щети от епидемията от коронавирус и ограничителните мерки. В много случаи сред предприетите мерки беше и замразяването (и дори намаляването) на местни данъци и такси, в опит за облекчаване поне временно на бремето върху бизнеса и гражданите.
Резкият ръст на местните данъци дори и на върха на икономически цикъл в никакъв случай не е изненада. След като за следващите няколко години е елиминиран рискът от влошаване на политическия имидж на местната власт, тя се възползва от възможността да разшири собствените си ресурси, коментира Николов. Според него най-лесното и видимо решение за подобряване на състоянието на общинските бюджети е преотстъпване на част от данъчните приходи, които в момента се насочват към централния бюджет. На този етап това може да се случи чрез споделяне на приходите от данъка върху доходите на физическите лица.
Засега обаче тази реформа – особено в контекста на настъпилата икономическа криза – неколкократно се отлага, което обрича общините да повишават местните данъци все по-нагоре и по-нагоре в опит да осигуряват местни услуги и качествена среда за живот на своите жители, обобщава Николов.
