Интистутът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя версия на алтернативен републикански бюджет за 2016 г.
Според Десислава Николова, към 2015 г. правителството продължава да бъде пристрастено към дефицитите и трупането на дългове. „Изпуснахме шанса да се възползваме от сравнително добрата събираемост тази година и да намалим дефицита. Вместо това вървим към повишаване на дефицита, като същевременно бягаме от реформи”, отбеляза тя.
Николова обясни, че сме се превърнали от първенци по нисък дефицит в първенци по висок недостиг на средства в бюджета.
„През 2012-та България е сред шампионите по нисък дефицит. Тогава тя е на 4-то в Европа с дефицит 0,6%. По последни данни, вече сме на 4-та най-лоша позиция по дефицит – за 2014 г. той е 5,8%. Дори в най-тежките кризисни години дефицитът е бил по-малък. От 2009-та, когато наблюдавахме най-тежката рецесия, до 2013 г. дефицитът е общо 5,3 млрд. лв. Той се финанасираше от фискалния резерв, който беше пълен. За пероида между 2013 и 2015 г. вече имаме дефицит от 7,4 млрд.лв., а няма рецесия”, алармира Николова.
Тя отбеляза, че държавата има скрити дългове, за които в бюджета не се прави нищо. „За пример давам държавните предприятия. Към 2013 дълговете ни са 9 млрд.лв., а през 2009 са били 6,2 млрд. Нарастват краткосрочните задължения, които по-бързо стават изискуеми”, заяви Николова. Държавни предприятия в енергетиката плюс Национална електрическа компания (НЕК) имат общи задължения от 4,85 млрд.лв. към третото тримесечие 2015 г., а през 2009-та тези задължения са били общо 3,29 млрд. лева. „При това положение Български енергиен холдинг (БЕХ) не може да вземе заем, защото се иска държавна гаранция. Никой няма доверие, че държавата ще може да върне парите при такъв заем”, добави Калоян Стайков.
Институтът препоръчва приватизация на закъсали предприятия и ефективно управление на държавната собственост. „Държавните компании могат да бъдат продадени, за да спрат да генерират дълг. Неправилна е политиката към БДЖ, например, което, след всички усилия да бъде оздравено, остана държавно. Видно е, че то не се управлява добре”, каза Стойков.
Той обърна внимание, че здравната каса (НЗОК) има неразплатени задължения, които по последни данни за 2013 г. са 358,2 млн.лв. През 2010 те са били около 100 млн.лв. Стайков припомни, че преди една година бюджетът на касата е бил актуализиран 2 пъти, което показва, че финансите там не се управляват добре. „Още няма отчет на касата за 2014 г., а обсъждаме бюджета й за 2016 г., това е абсурдно”, каза той и добави, че до април тази година болниците имат просрочени задължения от 161,5 млн.лв.
ИПИ предлага от общата вноска от 8% към НЗОК 2% да се пренасочат към към частен здравен фонд, а 6% да останат за държавата, каза икономистът Петър Ганев. Според него, това ще разбие монопола на здравната каса и ще даде на данъкоплатците избор. „Сега 8% отиват към НЗОК, която покрива само определени здравни дейности. Ако 2% от тях отидат в частен здравен фонд, хората ще могат да преговарят с този фонд и да решават за какво искат се харчат тези 2%. В момента те нямат такава свобода”, отбеляза Ганев пред Kmeta.bg.
Петър Ганев коментира, че
бюджетът на МВР се нуждае от промени
„Обезщетенията не са адекватно калкулирани. Все повече хора в момента напускат системата, за да хванат високи обезщетения. С 50 – 100 млн. се актуализира бюджетът на МВР всяка година. За 2016 г. над 600 млн.лв. се дават за заплати и обезщетения на работещите за разкриване на престъпления, а едва 11 млн. са инвестициите в оборудване и условия на труд. Под 1 млн.лв. се инвестира в защита на населението от пожари, при държавен бюджет от 35 млрд.лв”.
Според ИПИ, МВР се нуждае от съкращаване на персонала и ограничение на обезщетенията. „Не искаме привилегиите на униформените да се премахнат, но 20 заплати при напускане звучат твърде много. Категоризацията на труда също е необходима, защото администрацията в МВР не може да се ползва със същите привилегии, както служителите на реда”, убеден е Петър Ганев.
ИПИ предлага още
премахване на данъците „Дивидент”, „Лихва”
и данъците върху наследствата. Според института, трябва да се ограничат данъчните преференции като облекченията за земеделци, ваучери за храна, преференции в ДДС за туризма. Акцизите е нужно да останат, каквито са, до 2018 г., защото гарантират приходи и стабилност на пазара. Една пета от подоходния данък трябва да остава в общините, убедени са от ИПИ.
От института са изчислили, че ако препоръките им за бюджета се вземат под внимание, разходите ще намалеят с 2 млн.лв.
