На 2 август 1947 г. е родена чилийска писателка Исабел Алиенде в Лима, Перу.
Тя е една от най-известните съвременни романистки. През 90-те години на миналия век всяко нейно заглавие я поставя в челната десетка на най-продаваните автори в света. Едни от най-обичаните нейни книги са „Къщата на духовете”, „Дъщеря на съдбата”, „Портрет в сепия”, „Ева Луна”, „Инес, моя душа”.
Преди да започне да пише, Алиенде се занимава с журналистика.
Президентът Салвадор Алиенде е братовчед на баща ѝ. Той присъства в „Къщата на духовете“. Там са още чилийският поет и политик Пабло Неруда, чилийският певец и политически деец Виктор Хара и седемдесетгодишната история на нейното семейство.
„Сякаш отворих артерия. Така извираше всичко от мен“, казва писателката за романа.
„Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“, ѝ казал някога самият Неруда.
Всеки нов роман Алиенде започва да пише винаги на една и съща дата – на 8 януари.
Днес тя е един от най-четените автори в света. Творбите й са преведени на десетки чужди езици.
Алиенде преодолява едно от най-големите препятствия и предизвикателства в живота си – смъртта на дъщеря си Паула. Паула страда от тежко наследствено заболяване на кръвта, довело до изпадането й в кома. През 1992 г. тя умира едва 28-годишна. Четири години по-късно писателката създава фондация „Исабел Алиенде“ в памет на дъщеря си. Фондацията има за цел „подпомагане на програми, които насърчават и запазват основните права на жените и децата, за да се чувстват защитени.
Книгата, посветена на Паула, започва като обръщение към нея.
„Чуй ме, Паула. Ще ти разкажа една история, та като се събудиш, да не се чувстваш изгубена. Къде си, Паула? Каква ще бъдеш, когато се събудиш? Ще бъдеш ли отново ти, или ще трябва да се опознаваме като две непознати? Ще имаш ли спомени, или аз ще трябва търпеливо да ти разказвам за твоите 28 години живот и за моите 49?“
Ето и някои от най-емблематичните цитати на Исабел Алиенде:
„Имаме само това, което даваме”.
„Корените не са само в определено място, държава, народ. Те са вътре в теб”.
„Писането е процес , пътешествие в спомените на душата”.
„Всички ние имаме скрита сила вътре в себе си, която се показва тогава, когато животът ни подлага на изпитания”.
„Тишина преди да се родиш, тишина, след като умреш: животът не е нищо освен един шум между две неразгадаеми тишини”.
„Истинското приятелство оцелява въпреки времето, разстоянието и тишината”.
„Не можеш да откриеш този, който не иска да бъде открит”.
„Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.“
„Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.“
„Най-бедните и най-изостаналите общества са винаги тези, които потискат жените си.“
Снимка: Уикипедия
