Нямам илюзии, че моите търсения като любител-историк могат да раздвижат научната общност, но ще бъда доволен, ако те се окажат нужната провокация за младите учени. Това заяви старозагорецът Светослав Диамандиев при представяне на своята 6-та книга “Исторически разкази за българските владетели и още нещо” днес.
Самият той определя себе си иронично като “исторически криминалист”, защото много от изследванията му и хипотезите дръзко коригират събития и дати в нашата най-древна история – от създаването на българската държава и приемането на християнството до избора на първия ни патриарх Климент и царуването на българските владетели след Крум. Всички те според Диамандиев са носили титула архон /архонти/, което всъщност означавало цесар или император.
Едно от най-смелите му научни хипотези, че българският език, не от групата на славянските езици, а е самостоятелен, самобитен и не може да бъде причислен към никое езиково семейство като гръцкия. Според изследователка от ирански произход например в днешния български език имало над 400 думи с персийски корени.
Новата книга на Светослав Диамандиев завършва с един анекдот как българинът пази своето националното честолюбие. Нашенец се качил на каруцата на сърбина Перо. По пътя се скарали какъв е Крали Марко – българин или сърбин, и всеки държал на своето. “Щом е българин, слизай от каруцата”, използвал най-силния си коз Перо и нашенецът отстъпил без бой. “Добре, бе, Крали Марко е сърбин, какво толкова”, съгласил се българинът и продъжил да се вози на комшийската каруца.
