Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
петък, 19 август, 2022
  • Вход
  • Регистрация
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • Кмет на месеца
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • Кмет на месеца
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Начало » История

История

Kmeta.bg от Kmeta.bg
май 10, 2017
в Столична
Време за четене: ~ 3 мин.
15 0
0
17
СПОДЕЛЯНИЯ
213
ПРЕГЛЕДА
Сподели във Facebook

Тракийската Сердика 

София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.

През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града.

В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът – Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски. Историята разказва, че в продължение на една седмица с 12 войници Александър се е опитвал да покори Черни връх и не е успял.

Първото достигнало до нас споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.

Римски период

Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на “муниципия” (municipium) той получава самоупрвление и става център на административен район.

Преименуван e на Улпия Сердика (родовото име на Траян). В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 – 180 г./ и имп. Комод /176 – 192 г./, между 176 и 180 г. укрепен е с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран и горещия минерален извор и са издигнати градските терми, при Диоклециан е построен Сердикийския амфитеатър с елипсовидна арена с размери 60/42 м., издигнати са административни и други представителни сгради. От втората половина на ІІІ в. значението на града в рязко нараства.

Макар че от 239 до 269 г. градът не е подминат от нашествията на готите в 271 г. той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан. При административната реформа в 285 г. Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания,Горна Мизия, Превалитания. Между 275-299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона.

В София, тогавашна Сердика, в 250 година е родена Света Елена императрицата майка на император Константин Велики, открила, съгласно християнската традиция, светият кръст и Гроба Господен в Йерусалим.

Тук на 9 септември 214 г. е роден мизиеца Император Аврелиан, един от забележителните Римски императори. Той изгражда новите “Аврелианови” крепостни стени на Рим и само за 5 години възвръща в старите ѝ граници разпадналата се в средата на III век Римска империя и я въстановява като държава. За тези му успехи Римският Сенат тържественому присъжда титлата “Възстановител на света” (Restitutor Orbis). Императора разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока.

Тук около 250 година е роден император Галерий. Императорът тракиец дълго резидира в София и управлява империята от тук. Вероятно при него започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата Св. Георги и днешната църква Св. Неделя, завършен в пълния си блясък от император Константин Велики.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 – 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия. В София в 343 г. от Западния Римски император Констанс и Източният император Констанций II e свикан изключително важният с решенията си и до днес Сердикийски събор. 

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

През 5–6 век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни (в 343-347 г. превземат Сердика), готи (в 376-382 г. града е превзет от вестготите), авари и славяни (в 617 г. славяно-аварска войска превзема града) и други, тъй наречени варварски племена.

Император Юстиниан Велики (527-565) полага забележими грижи за Сердика, тя е укрепена с нови стени и се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя), само в църковно отношение е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископияЮстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия, но в Сердика е построена запазената понастоящем внушителна базилика Света София , дала по-късно името си на града.

Средновековен Средец 

В началото на ІХ век, на 9-ти април 809 г. – Великден, хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава и се утвърждава българското му име Средец, и веднага става център на един от най-важните, комитати (големи административи области) на България.

След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец става фактическа столица на България, Средец е седалище на Българския Патриарх и управляващите страната комитопулите – синовете на комит Никола управител на Средечката област.

През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опити да превземе града между 986 и 1016 г. и три пъти е отблъснат. Особено тежко е поражението, което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.

В ромейските документи от този период градът започва да бъде наричан Триадица, вероятно в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.

През 1040 г. градът е освободен от Петър Делян и защитаван от Ботко войвода. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. и към 1193 г. при Иван Асен I българската власт е въстановена, а епископът на Средец е въздигнат в сан митрополит.
 
От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е главен град на зпадните български земи, и обикновенно се управлява от севастократора, вторият по ранг на титлата след царя. Градът е резиденция севастократор Александър, след него и на севастократор Калоян и на севастократор Петър докато е управител на западните български земи. Така София става вторият по значимост град в Царството след столицата. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора – значим център на православието от множество манастири около града.

По името на най-големият си храм – раннохристиянската базилика „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм извън крепостната стена от XIV век, градът започва да се споменава като (Св.) София (на гръцки (Божия) мъдрост) в официални документи на Второто българско царство.

Османско робство

Стратугически битки срещу турците се водят край София от 1391-ва до 1422 г., когато цар Константин II Асен умира в Белград тя е окончателно покорена. Скоро след завоеванието София става столица на цялата европейската част на османската империята – бейлербейство Румелия. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София.

През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. В края ня ХVІв. Бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаша почти целия Балкански полуостров и София е негова столица до 1836 г. когато такава става Битола.

Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство – Софийската книжовна школа.

В края на 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения съответно през 1818 и 1858 г.

От внушителния брой от около 70 000 жители в края на 18в. в следващите десетилетия населението намалява на около 10-15 000. Въпреки това София остава един от най-големите български градове, като към 1870 г. населението му е 19,000 души.

Възрожденска София кипи в бурен обществен и патриотичен живот. Тук има консули на Франция, Италия и Австроунгария. В 1864 г. града е център на софийския санджак в новосъздаденият Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. града става столица на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле и другите обширни територии населени с българи в Поморавието.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко.

След Освобождението

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността.

Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. 

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.

1945-1990 г.

През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков“. След референдум през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията.

Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен комбинат “Кремиковци”. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт.

През 70-те години архитектите успяват да се преборят с плановете да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по “Пиротска” и “Екзарх Йосиф”.

През втората половина на 20-ти век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич иФилиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година.

След 1990 г. 

След 1990 г. започва нов подем в строителството, а населението на София нараства неколкократно до наши дни и заради отпадането на жителството, а и заради икономически и политически фактори.

Днес столицата е не само най-големият град в България, но и с най-много население. По данни от преброяването на НСИ към февруари 2011 г. населението на София е 1 296 615 души. Според неофициалните данни обаче в града живеят около или дори над 2 милиона души.

Градът е икономически, политически и институционален център на страната в последните повече от 20 години на прехода.

 

Предишна Статия

История

Следваща Статия

Културни институции

Свързани Статии

Безплатен интернет по спирките на рейсовете в Бургас
Столична

Спирки “по желание” от утре в София

август 12, 2022
407
Преобразяват градинки между блоковете по програма “Зелена София”
Столична

Преобразяват градинки между блоковете по програма “Зелена София”

август 12, 2022
133
Летището в София подменя старите коли, купува над 60 електрически
Столична

След 1 г. концесия на Летище София мечтите на пътниците са за чиста тоалетна и сапун

август 11, 2022
685
маски
Столична

Връщат маските на закрито в София от 4 август

август 2, 2022
221
Летището в София подменя старите коли, купува над 60 електрически
Столична

Сигнал за бомба затвори летището, евакуираха хората

юли 28, 2022
548
Днес е първото заседание на НС
Столична

Пренареждат до есента паветата пред парламента

юли 26, 2022
16
Следваща Статия
Културни институции

Културни институции

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Планирате ли лятна почивка?

Реклама

Последни новини

Русия мигрира към юана за международните си плащания

Русия мигрира към юана за международните си плащания

август 19, 2022
Коко Шанел – от приюта до световния подиум

Коко Шанел – от приюта до световния подиум

август 19, 2022

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Kmeta.bg

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2022 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • Гледна точка
  • Кмет на месеца

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола? Регистрирай се

Създаване на нов акаунт!

или

Попълнете формулярите по-долу, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist