Историята на коледните и новогодишните обръщения на лидерите към народите на различни страни наброява повече от 80 години. Първият монарх, който се обръща към сънародниците си с радиопослание към нацията си е бил британският крал Джордж V през 1932 г.
Коледните обръщения стават традиция от 1939 г. Първото обръщение на кралица Елизабет II е излъчено в радиоефира през 1952 г, а по телевизията – 1957 г. Първото телевизионно излъчване на обръщение за Рождество Христово и за Нова година е било в германия през 1952 г. През 1949 – 1969 г поздравление към сънародниците си за Рождеството е направил е канцлера, а за Нова година – президента. През 1970 г. двамата първи мъже се разменили за празниците.
Първото новогодишно радио поздравление, съветските хора чули на 31 декември 1935 г. тогава председателят на ЦИК СССР Михаил Калинин поздравил за нова година полярниците. Към всичките граждани на Севтския съюз Калинин в качеството си на председател на президиума на Върховния Съвет се обърнал на 31 декември 1941 г.
През 1946 г. традицията била прекратена и възстановена час през 1954 г. от председателят на президиума на Върховния съвет на СССР Климон Ворошилов. След това в продължение на много години по радиото звучало новогодишното поздравление от ЦК на КПСС (Централен комитет на Комунистическата партия на съветския съюз), Върховния съвет и съвета на министрите на СССР.
Традиционното телевизионно новогодишно обръщение въвел генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев през 1970 г. През втората половина на 70-те години неговите поздравления прочитал диктора Игор Кириллов. Редица изменения в традицията въвел Михаил Горбачов. Той поздравлявал сънародниците си не от студиото в Останкино, държавната телевизия, а от кабинета си в Кремъл. През 1987 г. той направил обмен на обръщенията с президента на САЩ. Горбачов поздравил американците, а Ронълд Реъгн поздравил съветския народ.
През декември 1990 г. прозвучало първото и последно обръщение на Горбачов в качеството му на президент. На 31 декември 1991 г., страната поздравил сатирикът Михаил Задорнов. Следващите 8 години към гражданите се обръщал президента Борис Елцин. Той първи от държавните глави се появил по телевизията с чаша шампанско, а през 1997 г. на видеозаписа на новогодишното поздравление участвало и неговото семейство.
На 31 декември 1999 г. руснаците два пъти били поздравени – от излизащият в оставка Елцин и назначения за изпълняващ задълженията на държавен глава Владимир Путин.
През периода 2000 – 2007 г. записът на поздравленията на Владимир Путин бил не от работния му кабинет, а на Ивановския площад на Кремъл. Обръщенията си Дмитрии Медведев, като президент (2008 – 2011 г.) записвал на Патриаршеския мост в Москва.
През 2013 г. руснаците станали свидетели на две новогодишни поздравления на президента Владимир Путин. На жителите на Далечния Изток бил пуснат запис, направен няколко дни преди 31 декември. На останалата територия на Русия в ефир излязло обръщението, което президентът записал в Хабаровск, където той прелетял на 31 декември, за да подпомогне пострадалите от наводненията.
Текстът на второто обръщения бил изменен заради терористичните актове във Волгоград на 29 и 30 декември, от които загинаха 34 души. Този запис, за първи път от 13 години бил направен не на улицата, а в помещение, в зданието на градския Дворец на културата в хода на новогодишния прием.
Всеки президент се стреми да бъде запомнен с нещо. Неблагодарното гражданство обаче помни само гафовете. Президентът Росен Плевнелиев много искаше първото му новогодишно приветствие към нацията да бъде различно. Не като на предшествениците му. И затова избра да го направи от библиотеката на СУ “Св. Климент Охридски”. Миналогодишното му обръщения бе белязано с гаф. За зла беда някой от екипа му бе вградил кадри с високи сини планини, но не от нашите. Нищо чудно, че на следващата година Плевнелиев, макар и по свой начин, се върна при класиката – прав пред герба, припомня trud.bg.
И президентът (2002-2012) Георги Първанов се разписа в книгата на гафовете. И то за новата 2007 г., първата “европейска” година на България. На площад “Княз Александър I Батенберг” никой не чу какво изрича държавният глава. Известно време Първанов, чието слово се излъчваше на запис, само мърдаше устни. После звукът “дойде”, но изчезна картината.
