Разрушеният преди няколко месеца тютюнeв склад в Пловдив е една от най-красивите и внушителни постройки в т.нар. Тютюнево градче.
|
Любопитни факти от историята
С четириъгълни кули в двата си края по улица “Одрин”, дъгообразни прозорци и щукатурка на фасадата, тя приличаше на крепост или замък, описва я Пенка Калинкова. Пловдивчани казват, че именно тази сграда е вдъхновила Димитър Димов да напише епичния си роман “Тютюн”. Това е неговата “Никотиана”. Тук са снимани и знакови сцени от филма “Тютюн” от 1961 година, по сценарий и режисура на Никола Корабов. |
|---|
На ул. “Одрин” 8 се намира внушителният склад на “Ориент табако” на фамилията Чапрашикови. Строена в началото на 20-те години на 20-и век, тя е една от най-красивите и внушителни постройки в т.нар. Тютюнево градче.Тя е строена в началото на 20-те години на миналия век и е декларирана като културна ценност. Пловдивчани казват, че именно тази сграда е вдъхновила Димитър Димов да напише своя епичен роман “Тютюн”, съобщава БНТ.
Карето между улиците “Иван Вазов”, “Христо Ботев” и “Авксентий Велешки”, както и районът между Централна и Сточна гара е истинско тютюнево градче. Тютюневите складове привличат с архитектурата и украсата си, дело на българските архитекти Камен Петков, Димитър Попов и други.
Тук е първата тютюноработилница “Златен лев” на съдружниците Магърдич Томасян и Кеворк Гарабедян, тук е цигарената фабрика на тютюневия магнат Анастас Коцоуглу, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, складът на Каишеви, на Марко Белчев и синове, тютюневата фабрика “Левски” на фамилията Обрейкови, фабриката на Карло Вакаро…
Сградите са респектирали с внушителните си размери на фона на едноетажните къщи в града, а районът е бил притегателен център на стотици работници, които търсят препитание.
|
Благодарение на тютюна от тези складове фалирала България се разплаща със свои кредитори
|
|---|
Годината е 1923-а – между две Световни войни. България е третата страна в Европа, известна като значителен износител на висококачествени тютюневи изделия. Изнася тютюн и цигари за Англия, Чехия, САЩ, а близо 40 процента от общото количество на произвеждания тютюн се съсредоточава за манипулация в Пловдив. По това време в града има над 30 тютюневи къщи, които разполагат със собствени складове за манипулация и съхранение на тютюн. Това са 4-5 етажни масивни постройки, изградени в централната част на града.Големите тютюнотърговци на Пловдив
В книгата си „Чудаците на Пловдив“ Иван Дионисиев пише: „В големия бизнес между двете световни войни никой не оспорва, че най-мощната фирма в търговията с тютюни е АКА (Анастас Куцоглу – Амстердам). Едноличен собственик е Анастас Куцев, чист българин от Райково, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, а турцизираната фамилия Куцооглу или Куцоглу, някои го наричат и Куцоолу, се възприема добре и в трите страни.“
Виждаме сградите, на които е бил собственик. В други мемоари четем, че „най-развитият икономически център на Западна Тракия беше Ксанти. Основното му богатство идваше от производството и износа на най-висококачествен тютюн, чиято годишна стойност се пресмяташе между 30-35 милиона лева. Търговията преди 1912 г. бе изцяло в ръцете на повече от 30 чуждестранни и местни фирми, които притежаваха 143 склада.
Освен фирмите на Кудоглу и Куцооглу, всички останали бяха небългарски…”
|
Кой е Димитър Кудоглу?
С цел да помогне на своите съселяни през 1926 г. започва реализация на своята идея за първото в България обществено здравно заведение, наречено Дом на благотворителността и народното здраве. През декември 1926 г. Народното събрание единодушно приема Закон за това дарение и за създаването на този дом. Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира нейното преустройство, закупува два склада на бившата улица „Станционна“ и с приходите от тях в рамките на близо 800 000 лева той финансира това здравно заведение. От 1926 до 1944 г. Димитър Кудоглу предоставя повече от 39 милиона български лева за дейността и издръжката на това здравно заведение. Лекуват се обществено най-опасните болести на времето. Бедните се лекуват безплатно. Богатите плащат за своето лечение като приходите отново са насочени за финансиране на дейността на Дома на благотворителността и народното здраве.” |
|---|
“Тук, в Пловдив, се настанява по-голямата част от бежанците от Беломорска Тракия и конкретно от село Габрово, Ксантийско, където е роден и големият български благодетел Димитър Петров Кудоглу”, пише Стефан Шивачев.
