Иван Иванов е смятан за един от най-успешните кметове на столицата. В спомените си старите софиянци го свързват с докарването на питейна вода от Витоша, с опитите да изкорени корупцията в местната власт и с решителните му усилия по благоустрояването на града. Въпреки безукорния си имидж, веднага след 9 септември 1944 г. инж. Иванов попада в полезрението на новата власт като неблагонадежден и буржоазен елемент, който трябва да бъде отстранен от властта по всякакъв начин. И успяват – на скалъпен процес доскорошният градоначалник на София е осъден на доживотен затвор, а за “награда” е изтезаван в Софийския централен затвор. Няколко години по-късно народната власт все пак решава да го помилва и до края на живота си инж. Иванов работи по различни хидроинженерни проекти.
Иван Иванов е роден в Сливен през 1891 година. Баща му, полк. Никола Иванов, е герой от Балканските войни. Първоначално бъдещият инженер поема по пътя на родителя си и се записва да учи във Военното училище в София. Офицерството обаче така и не го спечелва и той заминава да учи в Германия, където завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен. Там срещнали любовта на живота си – германката Матилда, която му ражда три дъщери.
Водоснабдяването на София
„Строителната“ кариера на Иван Иванов у нас започва през 1920 година, когато е назначен за зам.-началник на водоснабдяването в София. По това време градът страда от недостиг на питейна вода, което води със себе си редица болести и епидемии. Малко преди инж. Иванов да се захване със столичното водоснабдяване, се ражда идеята столицата да бъде захранвана с вода от Рила. За целта обаче трябвало да бъде прокаран водопровод до Бистрица. Именно с тази задача през 1924 година се заема той. Разгръща се мащабно строителство и само за 9 години съоръжението с дължина 82 километра е готово.
Размахът на Иван Иванов, който освен като експерт се изявява и като умел ръководител на строителните дейности, не остава незабелязан. През 1934 година с указ той е назначен за кмет на София. По това време общината тъне в корупция, а новопостроените квартали са далеч от облика на една истинска европейска столица. Именно с тези два основни недъга се захваща инженерът, чийто авторитет с времето става все по-отчетлив.
Веднага след встъпването си в длъжност той налага желязна финансова дисциплина и прилага строги санкции срещу бюрокрацията. За да няма никакво съмнение в почтеността на общинската управа, всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика“. Паралелно с това Иванов обикаля улиците и кварталите на града, за да наблюдава дали местната власт си върши съвестно работата.
По спомени на негови близки, именно по време на тези срещи в него изкристализира идеята какъв трябва да е обликът на София. Първите му стъпки в това отношение прави още през 1934 г., когато изготвя Наредба-закон за застрояването на столицата. Благодарение на тази наредба през 1938 година е изготвен и градоустройствен план, който обаче не се реализира заради започналата малко по-късно Втора световна война.
По време на управлението на Иванов към София са присъединени близките до града села. Така е създадена Столичната голяма община. В същото време всички централни улици са павирани, откриват се 12 нови училища, две нови болници и бани във всички квартали. Паралелно с това започва масово озеленяване, а само за няколко години изникват сградите на Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, зала „България“, Столичната библиотека, Държавния музикален театър, Народната библиотека, Военното министерство.
Съдебният процес срещу инж. Иван Иванов
Докато в центъра на София кипи бурно строителство, Иван Иванов вече подготвя строителството на язовир „Бели Искър“. Времето обаче не му стига, за да завърши този проект като кмет. След преврата на 9 септември той е арестуван и обвинен във фашистка дейност. Скалъпеният обвинителен акт му е връчен в нощта на 31 март 1945 година, а делото срещу него се гледа на 1 април. Присъдата е доживотен затвор.
Докато е в затвора, новите управници на София се обръщат към другарите си от СССР с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче им препоръчват не кого да е, а именно инж. Иван Иванов. В съветския отговор той бил определен като „световен хидроинженер“. Така първоначално от затвора бившият кмет се връща към професията си и започнал да проектира новия язовир в компанията на двама милиционери, които неотлъчно го пазят.
“Помилването” идва от неочаквано място
Заради безспорния си професионализъм през 1946 година инж. Иванов е помилван и веднага започва работа в новосъздаденото предприятие „Енергохидропроект“. Като служител там той реализира проекта за изграждане на язовир „Искър“, който бил тържествено открит през 1956 г. под името „Сталин“. На откриването му обаче инж. Иванов не е допуснат и дори не получава устна благодарност за труда си.
Малко след това бившият кмет е пенсиониран без почести. Не след дълго Иван Иванов заболява от амиотрофична латерална склероза. Тя атрофирала мускулите му и увредила говора му. През 1965 година умира на 74-годишна възраст.
