Иван Иванов – градоначалникът променил облика на София

Иван Иванов е смятан за един от най-успешните кметове на столицата. В спомените си старите софиянци го свързват с докарването на питейна вода от Витоша, с опитите да изкорени корупцията в местната власт и с решителните му усилия по благоустрояването на града. Въпреки безукорния си имидж, веднага след 9 септември 1944 г. инж. Иванов попада в полезрението на новата власт като неблагонадежден и буржоазен елемент, който трябва да бъде отстранен от властта по всякакъв начин. И успяват – на скалъпен процес доскорошният градоначалник на София е осъден на доживо­тен затвор, а за “награда” е изтезаван в Софийския централен затвор. Няколко години по-късно народната власт все пак решава да го помилва и до края на живота си инж. Иванов работи по различни хидроинженерни проекти.

Иван Иванов е роден в Сливен през 1891 година. Баща му, полк. Никола Иванов, е ге­рой от Балканските войни. Първоначално бъде­щият инженер поема по пътя на родителя си и се записва да учи във Военното училище в София. Офицерството обаче така и не го спечелва и той заминава да учи в Германия, където завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен. Там срещнали любовта на живота си – германката Матилда, която му ражда три дъщери.

Водоснабдяването на София

„Строителната“ кариера на Иван Иванов у нас започва през 1920 година, когато е назначен за зам.-на­чалник на водоснабдя­ването в София. По това време градът страда от недостиг на питей­на вода, което води със себе си редица болести и епидемии. Малко пре­ди инж. Иванов да се захване със столичното водоснабдяване, се ражда идеята столицата да бъде захранвана с вода от Рила. За цел­та обаче трябвало да бъде прокаран водопровод до Бистрица. Именно с тази задача през 1924 година се заема той. Разгръща се мащабно строителство и само за 9 години съоръжението с дължина 82 километра е готово.

Размахът на Иван Иванов, който освен като експерт се изявява и като умел ръководител на строи­телните дейности, не остава незабелязан. През 1934 година с указ той е назначен за кмет на София. По това време общината тъне в ко­рупция, а новопостроените квартали са далеч от облика на една истинска европейска столица. Именно с тези два основни недъга се захваща инже­нерът, чийто авторитет с времето става все по-отчетлив.
Веднага след встъп­ването си в длъжност той налага же­лязна финансова дис­циплина и прилага строги санкции срещу бюрокрацията. За да няма никакво съмне­ние в почтеността на общинската управа, всеки месец пуб­ликува разходите на кметството в списание „Сердика“. Паралелно с това Иванов обика­ля улици­те и кварталите на града, за да наблюдава дали местната власт си върши съвестно работата.

По спомени на негови близки, именно по време на тези срещи в него изкристализира идеята какъв трябва да е обликът на София. Първите му стъпки в това отношение прави още през 1934 г., когато изготвя Наредба-закон за застрояването на столицата. Благодарение на тази наредба през 1938 година е изготвен и градоустрой­ствен план, който обаче не се реализира заради започналата малко по-къс­но Втора све­товна война.

По време на управление­то на Иванов към Со­фия са присъедине­ни близките до града села. Така е създа­дена Столичната голя­ма община. В същото време всички централни улици са павирани, откриват се 12 нови учи­лища, две нови болни­ци и бани във всички квартали. Паралелно с това започва ма­сово озеленяване, а само за няколко годи­ни изникват сградите на Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, зала „България“, Столична­та библиотека, Държав­ния музикален театър, Народната библиоте­ка, Военното минис­терство.

Съдебният процес срещу инж. Иван Иванов

Докато в центъра на София кипи бурно строителство, Иван Иванов вече подгот­вя строителството на язовир „Бели Искър“. Времето обаче не му стига, за да завър­ши този проект като кмет. След превра­та на 9 септември той е арестуван и обви­нен във фашистка дей­ност. Скалъпеният обвинителен акт му е връчен в нощта на 31 март 1945 година, а де­лото срещу него се гле­да на 1 април. Присъдата е доживотен затвор.

Докато е в затво­ра, новите управници на София се обръщат към другарите си от СССР с молба да им из­пратят специалисти за построяването на язо­вир „Искър“. От Москва обаче им препоръчват не кого да е, а именно инж. Иван Иванов. В съ­ветския отговор той бил определен като „световен хидроинженер“. Така пър­воначално от затвора бившият кмет се връща към професията си и започнал да проекти­ра новия язовир в ком­панията на двама ми­лиционери, които неот­лъчно го пазят.

“Помилването” идва от неочаквано място

Заради безспорния си професионализъм през 1946 година инж. Иванов е помилван и веднага започва ра­бота в новосъздаденото предприятие „Енергохидропроект“. Като слу­жител там той реализи­ра проекта за изграж­дане на язовир „Искър“, който бил тържествено открит през 1956 г. под името „Сталин“. На откриването му обаче инж. Иванов не е допуснат и дори не получава устна бла­годарност за труда си.

Малко след това бив­шият кмет е пенси­ониран без почести. Не след дълго Иван Ива­нов заболява от амиотрофична латерална склероза. Тя атрофи­рала мускулите му и увредила говора му. През 1965 година умира на 74-годишна възраст.