Иван Иванов е дългогодишен председател на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК), в която членуват десетки туроператори, турагенти и хотелиери от Южното Черноморие. Той е автор на редица предложения за промени в Закона за туризма. Освен това е един от инициаторите за облекчено издаване на туристически визи за граждани на страни извън ЕС. Пред Kmeta.bg Иван Иванов направи анализ на тазгодишния туристически сезон, посочи положителните и отрицателните тенденции, както и мерките, които според него държавата трябва да предприеме, за да облекчи бизнеса у нас.
– Г-н Иванов, оправдават ли се прогнозите за по-силен туристически сезон това лято? Статистиките, които се вадят в тази насока, са различни. Какво показват Вашите проучвания?
– Да, предварителните прогнози за по-силен туристически сезон тази година засега се оправдават напълно. През месец юли черноморското крайбрежие в област Бургас е било посетено от 451 700 туристи. За сравнение миналата година чуждестранните гости в този период са били 364 000. Това е покачване с около 20%.
Ако трябва да се направи по-детайлен анализ, той показва, че при децата до 3-годишна възраст ръстът е над 16%, от 3 до 11 години покачването е 21%. Възрастните туристи бележат ръст от почти 20%.
Статистиката показва, че от 4 години насам пазарът на немските туристи бележи растеж. Това лято страната ни са посетили около 17 000 германци, което е с около 36% повече, сравнено с 2015 г. Ръст бележат и руските туристи. Кацналите на Летище-Бургас са се увеличили с около 29%, спрямо юли на миналата година. Тук обаче е много трудно да се направи точна статистика, защото не е ясно колко от тези пътници са реални туристи и колко от тях имат имоти тук. Данните са за издадени визи.
Освен това за първи път от няколко години насам ръст бележат и туристите от т.нар. Вишеградска четворка –Унгария, Полша, Чехия, Словакия. Слаб ръст тази година бележат и гостите от Великобритания, като там покачването е с около 15,5 на сто. Най-интересна обаче е ситуацията на Прибалтийския пазар – Литва, Латвия и Естония. Макар и малки пазари, те бележат ръст от 26,5%. Съществено покачване има при Австрия – с над 37 на сто. Белгийските туристи са се увеличили с 21,3%, а израелците с 21,8%. Увеличение се отчита и на пазарите в Ирландия с 19%, в Дания – 17% и Люксембург – 15%.
– Говорим за пазарите, в които е отбелязан ръст, но навярно има и такива страни, при които е регистриран спад на туристи.
– Правилно, наред с тези положителни тенденции, има страни, в които тази година се отчита спад на туристите. Такива са Финландия – с понижение от 4,5%, Франция – 9%, Нидерландия – 12,8%. Безпокоят ме и някои млади пазари, за които Министерството на туризма и бизнесът отделиха особено внимание. Това са Армения – спад 59%, Казахстан – 53,6, Кувейт – 18,4%. Понижение има и при традиционния пазар на Беларус, като там спадът е между 23 и 25%. Според мен там причините са от икономически характер. Санкциите срещу Руската федерация се отразиха много сериозно върху икономиката на Беларус.
– Какво трябва да направят според Вас държавата и туристическият бранш, за да се преодолеят тези спадове?
– Първо е нужно да се извършат много задълбочени маркетингови проучвания. Трябва да се направи анализ на причините – дали те са само в качеството на обслужването, или липсват и други неща като тишина и спокойствие в курортите ни, презастрояване на крайбрежието, лоша инфраструктура, недостатъчна реклама и т.н. Трябва да се вземе под внимание и икономическата обстановка в страните, при които има спад.
– Смятате ли, че страната ни няма достатъчна туристическа реклама зад граница?
– Реално в тези страни ние не правим реклама на регионално равнище. Смятаме , че е достатъчно да се рекламира по националните телевизии. Но Министерството на туризма трябва да разбере, че стъпването на регионално равнище дава добри резултати.
– Туристическият бранш отчита като особено голям проблем и липсата на специализиран персонал.
– Да, това е сериозен проблем, който стои от години и скоро не виждам да бъде разрешен. Може да се каже, че това е „ахилесовата” пета на нашия туризъм. В тази насока Бургаската регионална туристическа камара направи не малко, но за съжаление то се оказа безрезултатно. Белоруски и Украински университети ни предложиха общо 219 свои студенти от втори и трети курс, които да карат стажа си по нашите курорти. Всички те имаха езикова квалификация и вече бяха минали задължителен професионален стаж. Министерството на външните работи на България даде възможност тези студенти да ползват безплатна туристическа виза. Младежите бяха разпределени, беше уточнена и програмата за стаж. Но заради кадрови промени Министерството на труда и социалната политика не можа да реагира веднага на това предложение. Проблем имаше и с Наредбата за пребиваването на чужди граждани, идващи извън ЕС. На база нашите предложения излезе нов Закон за пребиваването на чужди граждани, които не са членове на Европейския съюз. Този Закон е обнародван на 20 май 2016. До този момент обаче няма правилник за приложението на му. Ако се движим с такава скорост, това означава, че и догодина ще изпуснем тази възможност. А интерес от чуждестранните университети за стаж на техни студенти у нас има.
– А наши университети, в които има „туристически” специалности, проявяват ли интерес за стажове по родното Черноморие?
-Аз и мои колеги от Туристическата камара посетихме някои от тези университети – Лесотехническият университет, който има факултет по „Туризъм”, Софийският университет, Нов български университет. Лесотехническият университет в началото – преди избирането на нов декан – прие нашето предложение за сътрудничество. След избора на нов декан нещата не бяха доразвити. Останалите университети отказаха, защото техните студенти заминават за чужбина. Освен това в нашите университети, които имат специалности по туризъм, не изискват реално задължителен стаж.
– Има различни програми, по които Бюрата по труда работят за наемане на безработни в сферата на туризма. Не може ли поне частично този недостиг на кадри да се компенсира от там?
– Туризмът е много сложна сфера. В него не могат да работят лица, които нямат никаква езикова и професионална квалификация ако искаме да предлагаме качествен продукт. Обучените безработни в повечето случаи могат да бъдат наети в поддръжката, в кухнята, но не могат да започнат работа на рецепция, като сервитьори или бармани. Голяма част от тях нямат и битовата култура, за да станат камериерки.
– Друг проблем, който притеснява не само туристите, но и хотелиерите, е този със сигурността в курортите? Виждате ли „светлина в тунела” по този въпрос?
– Говори се с голямо въодушевление за това, че Министерството на вътрешните работи е изпратило румънски, чешки и полски полицаи по нашите курорти. Но с един, двама или трима полицаи този проблем не може да бъде преодолян.
По отношение на командированите полицаи, които идват от вътрешността на страната, за да пазят курортите, също има спорни моменти. Защото по този начин се създават реални предпоставки за нарастване на битовата престъпност в тези райони, от където са били прехвърлени полицаите. Тези униформени напускат местата, в които познават профила на престъпността, и попадат в среда, която им е напълно непозната. По мое мнение решаването на този въпрос е само едно – изграждането на туристическа полиция. Това е идея, която предлагат хотелиери, ресторантьори, всички представители на бранша.
Освен това решението, което беше взето от министър Румяна Бъчварова и от главния секретар на МВР комисар Георги Костов за поставянето на полицейски звена на всеки кръстопът в Слънчев бряг, само респектира. Но това е „нож с две остриета”, защото всичко се прави показно. А за да има реален резултат, органите на реда трябва да са незабележими в действията си. Всяка демонстрация показва на практика слабостта на държавата при решаването на тези проблеми. По този начин се прави и антиреклама на курортите ни.
– Темата за къмпингуването излиза с нова сила всяко лято. И този сезон беше белязан с подобни конфликти в община Царево. Смятате ли, че този проблем може да бъде решен кардинално и има ли страната ни потенциал да развива подобен вид туризъм?
– България има потенциала да развива туризъм в сферата къмпингуването, но на никого не му се занимава с този проблем. Туристите, които избират да почиват на къмпинг, се увеличават с всяка изминала година. В много западни страни въпросът е решен отдавна и приходите от такъв тип туристическа услуга са огромни. Чудесен пример за това е Франция. Там има висококатегорийни къмпинги, в които почиват хора от над средната класа.
При нас обаче нещата не стоят така. Къде е държавата, къде са общините, къде е Агенцията по горите? Тези три институции могат да решат въпроса, като се заделят територии в ПУП-овете и чрез публично-частни партньорства се изградят нормални къмпинги от висока категория. Но явно никой не иска да реши този проблем и да работи в тази област. Преди години по крайбрежието имахме 28 къмпинга, които предлагаха добри условия. Днес техният брой е не повече от 7-8, и те са в лошо състояние. А запитване за къмпингуване има не само от български граждани, но и от чехи, германци, поляци, австрийци, както и от граждани на скандинавските страни.
