Всеки, който познава Иван Томов, с ръка на сърцето спокойно може да каже, че от години е живата история на Ценово. Бившият учител по природознание до ден днешен събира факти и връща времето назад за населените места по долното течение на Янтра. Макар и на преклонна възраст, мъжът продължава да е интересен събеседник. Лошото е, че вече краката не го слушат и трудно ходи дори и до съседния магазин за дребни покупки. Но за легендите, преданията и историческите факти и най-силната болка не може да се окаже преграда.
И на 83 години Иван Томов продължава да е чест гост на учениците. В часа на класния ръководител той увлекателно разказва за възникването, развитието на родното си село, за характерните обичаи и традиции на местното население.
Връзката му с училището в Ценово започва преди повече от шестдесет години, когато е назначен за учител в школото, а по-късно става и негов директор. Мъжът с умиление си спомня за времето, когато класните стаи трудно побирали учениците, които били близо 500. Радостната детска глъч се носела от обновените кабинети и спортни площадки.
Сега положението е коренно променено не само заради демографския срив, но и поради факта че все по-малко млади хора остават в Ценово.
До плодовете от краеведческата дейност на Иван Томов всеки може да се докосне в читалищната библиотека. По рафтовете в читалнята има 24 негови книги, в които изследва историята на Ценово. Той не крие, че всяко негово изследване е изстрадано във времето, плод е на задълбочено проучване на архивни документи, многобройни срещи и разговори. Всяка една от книгите му е ценна и я сравнява с дете, което е под родителската закрила. Няма изследване, което да е по-маловажно или по-ценно, всяко носи информация от дълбините на историята и представлява интерес дори и за младите изследователи. Не са редки случаите, когато студенти му звънят, за да получат конкретна и достоверна информация за проучванията си, свързани с историята, нравите и обичаите на местните хора.
Събраните досега материали от Иван Томов са предадени за съхранение в Държавен архив в Русе. В регионалната библиотека „Любен Каравелов“ посетителите са разглеждали с интерес витрината с негови материали и публикации. Иван Томов разказва и за богатото си наследство като автор на публикации не само в русенските, но и в столични вестници. Информациите, които са излезли под перото му, са свързани с актуални въпроси на образованието и възпитанието на децата, но никога не загърбва голямата си любов – историята и преданията, свързани с възникването на Ценово, с проучването на архивни единици за живота и делото на отделни личности от региона.
Краеведът е проучил всички документи с възникването на Ценово. Според изследователя селището е най-младото от Бяла до брега на Дунав до село Кривина. Населеното място се е появило в края на осемнадесети и в началото на деветнадесети век и историята на неговото възникване е твърде любопитна, твърди Иван Томов. Този район бил предоставен от султана в знак на благодарност за добра служба на билюкбашията Кара Али, който се грижел за двореца му Гюлхане в Цариград. Той изпратил тук Али Чауш да се грижи за имението. Така възниква Чауш хан. Постепенно около него започва да се заселват хора от съседните села. Не след дълго време се обособява Чауш махала. Всички заселници идват с имената на родните си места, които и в наши дни продължават да са като отделни родове. Изследователят е категоричен, че в Ценово няма местни жители, а всички са другоселци. През годините Чауш кьой става Чаушево, а от 19 май 1934 г. се преименува в Ценово. Названието на селото идва от името на известния свищовски търговец Димитър Ценов.
Друга свидна рожба на Иван Томов е изследването за участвалите във войните ценовчани. Той е издирил имената на 300 души, мобилизирани в армията, и над 150 мъже, призовани за служба в обоза. Всички те са служили в 33 Свищовски железен полк под командването на генерал Радко Димитриев. 60 от тях не се връщат по родните си места и дават живота си за родината. Изследователят описва и мястото, където са загинали доблестните жители на Ценово. И както апетитът идва с яденото, така и Иван Томов се връща още повече назад във времето. Той прави цялостно проучване на ценовчани, взели участие в освобождението на България като опълченци. Той открива имената на шест души като подробно се описва в коя дружина са служили и какви отличия са получили. Краеведът издирва и имената на четирима жители от Ценово, които са участвали в революционния комитет, основан от Левски в Свищов.
В края на разговора ни Иван Томов не скрива, че при него винаги надделява местния патриотизъм. И за секунда не съжалява, че е отказал на няколко пъти поканите за преместването му в София на по-висока позиция. „Камъкът си тежи на мястото. Тук са моите предци, тук ще останат и моите кости“ тежко въздъхва бай Иван. И се надява, че хората през годините ще продължат да го споменават с добра дума, защото е описал в книгите си историята на Ценово, а както казват древните римляни, написаното остава живо за идните поколения.
