Арх. Диков, понеже сега се събира новият парламент, да започнем с темата за сградата на Народното събрание. Какво се случи с конкурса за преместването на пленарната зала в Партийния дом?
Не само конкурс, там има строително разрешение за преустройството на зала „София” в пленарна зала, което съм подписал. Но ако трябва да бъда откровен, и няма да кажа нищо ново, не съм привърженик на тази идея. Моето мнение е, че пленарната зала, може да бъде изградена в двора на Партийния дом. За мен, не е нормално, една концертна и театрална зала, да я разрушим, за да изградим на нейно място една не особено добра пленарна зала. Тя е пригодена за това, има сцена, има сценична механизация, има добро разпределение на местата. Не отричам, това което е направено, но не си сменям мнението. Когато ме поканиха да председателствам журито на конкурса за това преустройство, отказах, защото не приемам идеята.
Какъв беше предишният проект?
В предишния конкурс, в който аз водех журито, имаше премиран проект, който и сега си е актуален. Решението за преустройството на зала „София” беше взето с мотива, че този вариант ще е по-евтин. Според мен, обаче то няма да струва по-малко. Разрушаването и на практика, изграждането на нова зала не струва по-малко. Ще трябва да се махне цялата конструкция на амфитеатъра, ще се прави нова плоча, която да разделя пространството и изобщо няма да е евтино.
Като оставим настрана парламентарното „градоустройство”, кой е следващият голям проект за центъра на София? Реконструкцията на бул.”Витоша” върви с пълна пара, скоро ще се открие средната част на улицата, какво още ще се прави там?
Големият проект, който ще промени и обогати облика на София е новата визия на площад „Света Неделя”. Конкурсът за това пространство вече тече. В него участват 26 проектни предложения.
Какво има в проектите?
Не съм ги виждал. Нямам и право да ги виждам. Има си жури, което ще преценява качеството им. Радвам се, че негов председател е арх.Христо Генчев, защото той беше един от противниците на промяната на площада. Впоследствие явно се убеди в желанието ни да запазим ценната археология и да я експонираме по най-добрия начин. Проф.Генчев е авторитетът, който може да прецени, заедно с колегите си, кой проект е най-добър за София. Ние, разбира се, ще направим и обществено обсъждане.
Кое ще е основното в пространството на площада?
Площад „Света Неделя” със сигурност е най-знаковото, най-интересното и най-красивото място в София. А сега, като започнем да проучваме и да изваждаме археологията, това място ще е, ако не със световна значимост, то поне с европейска. Археолозите твърдят, че точно под площада има запазени цели помещения. За сградата, която е била на това място има различни версии. Някои казват, че това е Преторият, други твърдят, че е дворецът на Константин, трети пък – че е Сердикийският форум.
Една от легендите разказва, че прословутият Сердикийски събор, който е бил замислен през 343 г. сл.Хр. като вселенски, се е провел точно в Претория. Тогава в Сердика са се събрали 300 епископи от тогавашния християнски свят. По време на събора обаче са се скарали по различни теологични въпроси и половината си тръгнали. Затова Сердикийският събор остава в историята като поместен, частичен. Независимо от това, обаче, той е стартирал като вселенски и на него е присъствал Свети Атанасий, който тогава е бил един от най-тачените епископи в християнския свят. Дори се разказва, че като е идвал от Мала Азия, отседнал в Старозагорско и там създал един от първите манастири в християнската история.
Има и друго любопитно, като факт, че местата, където са правени значимите 7 вселенски и 11 или 12 поместни събора, София е единственият град, който сега се намира в християнска държава. Всички останали места са в нехристиянски държави – в Турция, в Сирия, в Йордания, в Египет. Това също е знаково.
Къде точно ще копаят археолозите? Около цъквата ли?
Ще се копае около църквата. Там ни предстои почти същото развитие, както на бул.„Мария Луиза”. Тъй като не знаем, какво ще излезе, ще започнем по един първоначален проект. Според това, което излиза отдолу, проектът ще се коригира постепенно, за да стигне до едно добра комбинация между археология и съвремие. И тогава вече, цялата зона на древна Сердика, която е възможно да се извади, ще бъде показана на софиянци и на гостите на София.
А какво се случва с Женския пазар? Нали и там ще се стартира реконструкция?
За Женския пазар се финализира търгът за избор на изпълнител. Комисията е вече на финала. Предстои да се вземе окончателно решение за кредита, който трябва да изтегли „Пазари Възраждане”. Той ще се гласува от общинския съвет, тъй като размерът на кредита ще се определи спрямо офертата на изпълнителя. Намеренията са, в средата на юли да се започне реконструкцията. Сроковете са между четири и шест месеца, така че, очаквам към края на есента, вече пазарът да е с нов облик.
Пазарът ще се обнови, но какво ще се случи с околните сгради, повечето от които са в окаяно състояние?
Очаквам да има развитие като това на бул.”Витоша”, където продължават да се ремонтират фасадите на сградите. В момента, в който реконструираме и обновим средата на пазара, ще се смени профила на този район. Защото, в момента, това което се намира там, и като магазини, и като услуги, ще се смени. Много столичани в коментарите си, настояват да се запази като пазар. Това съвпада и с моето мнение, но става дума за качеството на средата.
Пазар ще има, на това място пазарът е на 3000 години. Той е в тази зона, защото на времето там е минавала Вадайската река. Пазарището е съществувало още преди римския град, по времето на тракийския град, по поречието на реката, извън крепостните стени на града. Дори там, крепостната стена на римска Сердика е отрязана по диагонал, противно на тогавашните строителни правила, защото класическият римски град е правоъгълник.
Така че, там ще си остане пазар, но в съвсем друг вид. Освен това, той може да се насити и с много други функции – арт, художници, букинисти,антиквариати. Класическият зеленчуков пазар ще си остане между „Кирил и Методий” и „Сливница”. Друг е въпросът, че навремето, този пазар е работел като истинско тържище, като място, където селяните от Софийско са продавали продукцията си. В момента, там българска продукция няма – всичко е израелско, турско, гръцко, македонско. Това не е естествено. Аз съм привърженик на един специален механизъм, при който, когато един земеделски производител си продава продукцията, за него да има преференциален наем за сергията. Тогава могат да се привлекат производители от Софийско. Мисля си, че бъдещата визия на пазара, трябва да е място, където се продават био храни, защото това се цени, защото иначе, какъв е смисълът да се приповтарят големите търговски вериги, още повече, че и цените не са много по-различни на пазара.
А какво се случва с другото знаково място в София – градината на НДК? Ще се реши ли, най-после, бъдещето на паметника?
В интерес на истината имах намерение, да обявим конкурс за пространството около паметника и за него в средата на април. Обаче изборите ни изненадаха. А за мен не е здравословно да вървят избори и такъв тип конкурс, защото винаги има уклон за политическо говорене. Сега вече можем да стартираме конкурса. Вчера получих писмо от Министерството на културата, в което те подкрепят становището на Съюза на българските художници, че не трябва да се променя паметника. Но софиянци искат друго. И в края на краищата, Столичната община не е орган нито на Министерството на културата, нито на Съюза на художниците, а е орган на софиянци и ние трябва да се съобразим с мнението на гражданите на столицата.
