
Рязко се засилва тенденцията на обезлюдяване на селата в Източни Родопи. Процесът е започнал преди 20 години, но последните няколко месеца се засилва.
В рамките само на месец това лято в две села в региона реално живеят под 10 души – Сладкодум, Сбор, Дойранци, Мак, Песнопой, Шипок, Яребица. Местните обаче казват, че през летните месеци идват и “гости”, които бягат от големите градове.
С решение на Министерския съвет от 23 юли т.г. село Бедрово в Чернооченско бе закрито, тъй като населеното място не отговаря на предвидените изисквания в Закона за административно-териториалното устройство на Република България за наличие на самостоятелно землище и постоянно живеещо население. За промяната има прието решение на Общинския съвет на община Черноочене.
Село Бедрово е само на 18 километра от Кърджали. От години няма местни жители. Най-близките здравни и учебни заведения, детски градини, полицейско управление и пощенска станция са в село Черноочене.
„Село Бедрово е било някога махала със 7-8 къщи, то не е класическо село, няма улици и друга инфраструктура – телефон, път. Преди повече от 25 години хората започват да се изселват към близкото централно село Драганово, защото има активизирани свлачища. В момента в Бедрово няма вече и сгради”, обяснява кметът на община Черноочене Айдън Осман.
По думите му обезлюдяването на селата е процес, който продължава вече няколко десетилетия.
”Една част хората са на гурбет в Западна Европа, други се изселиха в Турция. В момента в населените места реално живеят по 70-80 души”, казва Айдън Осман. Според него не толкова демографската криза, колкото липсата на препитание кара хората да напускат селата.
„С традиционния поминък – тютюна в момента се занимават 50-60 -годишни стопани, младите заминават на гурбет, ще дойде време няма да знаят как се отглежда тютюна, защото той има специфична обработка”, обяснява още кметът на Черноочене. Ако през 2002 г. родопската община е произвеждала 1800 т. от зеленото злато, сега стига едва до 300 т., т.е. за 10-на години шест пъти е намаляло производството.
„От няколко години някои чернооченци залагат на червената капия, други работят като сезонни работници в селското стопанство в района на град Първомай. Всеки ден пътуват, което е уморително и затова не е изненада, че по-младите семейства, които имат деца, се ориентират към трайно установяване в по-големи села в нашия регион или във вътрешността на страната”, коментира г-н Осман.

Село Бързея, Кирковско
На последното си заседание Министерският съвет прие решение за закриване и на населеното място в граничната община. За промяна местният парламент в Кирково също е гласувал за закриване на село Бързея.
Родопското село се намира в района на река Върбица. Преди 3-4 десетилетия в него имало около 15-на къщи, но последните жители напуснали населеното място преди повече от 25 години.
„Къщите са на 10-15 м от брега на река Върбица, до селото никога не е имало асфалт, а само черен път, никога не е имало и училище”, обяснява Джемил Раим, кмет на кметство Крилатица, към което е било прикрепено и село Бързея.
Джемил Раим си спомня, че последните жители били две семейства, едното вече го няма, защото възрастните съпрузи починали, другото се изселило към Разградско. „Ходеха лятно време там да работят тютюн и решиха да се преселят. Така, че в Бързея няма жители отдавна. Някои от необитаемите къщи се рушат, други посрещат собствениците си от Турция. През лятото идват за по две седмици на почивка, използват къщите като вили, някои си ги стягат, защото се рушат, през останалото време техни роднини ги наглеждат”, разказва кметът на Крилатица.
И други села в граничната община вървят към пълно обезлюдяване. В Шипок в момента живеят само 6 души, в Първенци – 24.
В Ардинско има доста села с по-малко от 10 жители
В Ардинско също има много обезлюдени села. Само в кметство Русалско такива са Песнопой, Дойранци, където живеят от 3 до 5 души. Село Мак към кметство Гърбище се обитава от 6 жители, коментира секретарят на община Ардино Кемал Алиев. И според него най-голямата причина за обезлюдяването е липсата на препитание. „Много рядко вече някой отглежда тютюн, няма цехове, няма деца, няма училища, какво да правят хората, напускат”, казва г-н Алиев.
В Крумовградско има села с двама и трима реално живеещи. Такива са Сладкодум и Сбор, а в Хисар са останали 20. В най-голямата в региона община Кърджали село Яребица е с най-малко жители -7, селата Бялка и Кокошане с по 20.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.







