Корените на древната цивилизация спокойно могат да се търсят по българските земи и за това има много знаци. Така може да се определи основният извод от националната конференция “Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите”, която се провежда в Града на липите през уикенда.
Едни от най-любопитните и интригуващи доказателства за тези древни знаци представи режисьорът Мая Вапцарова. Племенницата на поета Никола Вапцаров от няколко години изследва мегалитите в България има вече 10 документални филма за научното и философско значение на мегалитната епоха у нас.
“В хода на заснемането на тези филми в Източните Родопи, в района на с.Ангел войвода, попаднахме на най-древния календар-часовник”, припомни едно от най-големите открития на екипа документалистката. По този календар в скалите предците ни са ориентирали целия цикъл на селскостопанската работа – кога да орат и сеят, кога да прибират реколтата, кога да заплождат животните и т.н.
Участниците в конференцията аплодираха последния филм на Вапцарова “Преди да тръгне времето” за мегалитния комплекс край Минерални бани, Хасковско”, където са открити 1900 издълбани ниши в скалите с изписани в тях различни иероглифи и знаци. В други подобни древни жилища от древността край Кирково пък в нишите имало изрисувани идоли с големи уши и множество дупчици край тях.
“Не искам да изземвам хляба на археолозите, но според мен възможно в тези мегалити, пръснати из цялата страна, да е закодиран някакъв вид древна азбука или пък информационна система за достиженията на предците ни”, хвърли ръкавицата към учените Вапцарова. В последния си филм – за мегалита край старозагорското с. Паничерево, който сега подготвя, Вапцарова пък е попаднала на скален обелиск, който буквално разделял времето.
Според нея тези артефакти са на много повече от 10 000 години. Нейните изводи и хипотези подкрепиха със свои наблюдения и изследвания и останалите запалени по древното ни наследство изследователи като Христо Смоленов, Елена Димитрова, Димитър Димитров, проф.Антон Антонов, Живко Желев, Иван Габеров, Райчо Гънчев и др.
В научния форум участва и шефът на Института за анализи и оценка в туризма проф. Румен Драганов. Той посочи възможностите историческото ни наследство да се превърне в двигател за развитието на икономиката ни и многото препъни препъникамъни пред концептуалния и постмодерен туризъм.
Две интересни изложби съпъстваха научната конференцията, която продължава и в неделя. Старозагорският художник Христо Танев, известен с пристрастията си към древните корени на града, откри изложбата “Светлина и мъдрост в древността” и направи съпричастни учени и изследователи на тракийския ритуал на Посвещението.
Във фоаето на общинската зала “П.Р. Славейков” пък бе открита експозиция на керамични просфори за ритуални хлябове от времето на траките от фонда на регионалния исторически музей. Изложба-базар пък предлагаше книги, филми, научни публикаци, сувенири, свързани с историческото наследство в Тракия.
*Още новини от Стара Загора четете тук
