Бежанците, които са минали с успех интервютата за статут, ще бъдат изведени неофициално от центровете за временно настаняване и ще могат да заживеят в частни квартири. На тях им се предлагат спешни курсове по български език, за да започнат да се оправят с най-елементарните неща от ежедневието, като например да комуникират с лекар, с хазяин или просто с хората на улицата. Освен езикови курсове, на имигрантите се предлагат и различни видове обучения, така че да се интегрират по-бързо в нашата действителност.
„Те могат да започнат работа, някои знаят езици и по-лесно ще се интергрират, като свободни граждани на Европейския съюз. Все още не може да се каже, колко от тях са преминали интервютата, защото са дълги, правят се с преводач от арабски, а от друга страна са изключително важни за решението, дали да се даде или да се откаже статут на бежанец”, обясни говорителят на Държавната агенция за бежанците Васил Данов.
Преводачите пък са предварително проверени от ДАНС и са минали през много ситна цедка, тъй като работата на служителите на агенцията зависи изцяло от тях. Експертите на ДАЗ били винаги нащрек, тъй като преди е имало случаи, по-заможните имигранти да предлагат подкуп, за да получат лесно статут, след което да заминат за Западна или Северна Европа.
„Всичко разказано от интервюирания трябва да се абсорбира от интервюиращия, с помощта на преводача и ляга в основата на документите, които подписват и двамата – и интервюирания, и интервюиращия”, разказват от агенцията.
Все още не е ясно, как ще се процедира с децата на бежанци, които вече се раждат или ще се родят у нас. В семействата, които са получили бежански статут, родителите имат право да решат за гражданството. Тези с висящото положение, обаче, очевидно ще продължават да живеят в несигурност.
Съотношението между сирийци и кюрди в различните центрове за временно настаняване е различно. Преводачите успявали да хванат отличителните белези по езика, но пък между бежанците имало и хора, които говорят перфектно няколко езика.
„Сирийците са най-много, но между тях има и значителен брой кюрди, които не винаги казват, че са кюрди. Легендата на някои е много стереотипна. Когато нашите интервюиращи говорят с десет или двайсет души, и ако осемнайсеттият, примерно, казва – „падна снаряд върху къщата, унищожи имуществото и нямам документи, нямам паспорт, нямам нищо, аз съм еди кой си”, много е хипотетично, това да се провери и удостовери”, уточнява говорителят на агенцията за бежанците.
В момента, центровете за бежанци са препълнени. Капацитетът им е надхвърлен с 20%, което влачи след себе си всички съпътстващи усложнения. „Хората, които преминават нелегално границата, първо минават през службите на Гранична полиция и МВР. След като човекът подаде молба за статут на бежанец и е разположен вече в нашите центрове, служителите ни и сертифицираните преводачи правят едно подробно интервю, в което описват неговата легенда, реалната му житейска история. Описват се всички документи, които човекът е успял да запази и експертите дават предложение на председателя на Агенцията за бежанците, да му се предостави или да му се откаже статут на бежанец”, обясни още Васил Данов. Сред получилите и неполучилите статут, има поне три направления хора. Някои използват България само за транзитна спирка, за да навлязат по-навътре в ЕС. Вторите са с идея да се интергрират и да останат трайно в България, а трети, които разчитат на бързо приключване на конфликта в Сирия, са с надежда и планове да се върнат в родината си.
