35-годишната Асенка Михайлова от село Върбово, община Чупрене, преди дни роди за десети път, съобщи кметът на селото Еленко Антов. Това е второто и дете, което идва на бял свят след ампутацията на двата и крака поради заболяване. Другите осем са родени, когато е била здрава.
Последното дете се е родило във видинската болница, но заради ниското си тегло – около кг, е преместено в неонатологичното отделение на болницата в Монтана. Родилката е заявила, че не го иска – дарява го на държавата да го даде за осиновяване. По същия начин тя постъпи и с деветото си дете, което роди в болницата на Монтана.
Асенка живее без брак с Пламен, който неотдавна е излязъл за четвърти път от затвора във Враца. Съдят го за кражби. Не е работил нищо, освен личен асистент на Асенка.
Три от децата на двамата роми са настанени в дома за деца без родителски грижи „Надежда” в Белоградчик. Две са осиновени, след като са били настанени в приемни семейства в Монтана. При майката са две от децата – момиче, което учи в шести клас и 18-годишен син, който е назначен по програмата за младежка заетост. Той единствен носи в къщи по 500 лв. на месец. Деветото дете, родено през 2015, е оставано за осиновяване. Същата съдба чака и последното. Едно е починало при раждане.
На семейството помага майката на Пламен. Преди години са дошли от Белоградчик. Настанили са се в ромска къща, която рухнала от начина на живот в нея. Същото се случило и с втория им дом, пак на роми. Третата къща била на българи, но останала необитаема. И нея потрошили. Сега са се настанили в четвърта. Собственикът и живее в друго село и идвал при кмета да моли за съдействие за извеждането им. Но се разболял и повече не се върнал. Асенка и Пламен не купуват къщите, просто се настаняват в тях и ги обявяват за собствени.
От социалната служба в общината многократно са искали да помогнат на Асенка, но тя отказва всякаква помощ. Имаме си всичко, нищо не ни трябва, отговаря тя и продължава да произвежда деца, които обаче не отглежда.
Това семейство отнема две трети от времето ми всеки ден, твърди кметът. Винаги има за какво да ходя у тях, какво да уреждаме. Получават всичко, което може да им даде държавата. Те са уникален случай, признава Еленко Антов.
