Млада жена управлява 4 от 17-те села на община Белоградчик, съобщи кметът Борис Николов. Савина Спасова е кметски наместник на Извоз, Пролазница, Долен чифлик и Горен чифлик втори мандат. Четирите селища се намират на разстояние 5- 6 км едно от друго.
Управничката ги обикаля всеки ден пеш и с автомобил. За седалище е избрала най-голямото село Извоз, което се намира в подножието на Белоградчишките скали. От него тръгват пътища за другите три.
В четирите села живеят общо 94 души, разказва управничката. Всички са възрастни и разчитат за различни услуги само на мен, твърди жената. В Пролазница, селото в което някога археологът-политик Богдан Филов е правил разкопки, са останали 12 души, които гонят 90-те.
В Долен Чифлик са по равно – 8 мъже и 8 жени. Малко повече пенсионери обитават постоянно селата Горен Чифлик и Извоз. В момента най-голямата им грижа е да се снабдят с дърва за огрев през зимата. Общината отпуска от собствената си гора на старците гориво по 35 лв. кубика. Кара дървата на място по домовете им.
Живеещите в четирите села имат и други проблеми. В тях няма магазини, поща, здравни служби. Дават ми рецепти и им купувам лекарства. Почти всички са клиенти на социалния патронаж в Белоградчик. Хората от патронажа им доставят и хляб, а те им поръчват по списък други продукти. На следния ден освен храната, им карат и изпълнената заявка. Най-често им поръчват брашно, ориз, олио и захар. През зимата, когато виелици откъсват пътя до Пролазница, мъжете от патронажа тръгват пеш с шейна. Но никого не оставят без обяд, твърди кметицата.
Старците имат деца из различни градове на България. Те звънят всеки ден на кметицата. Питат как са родителите им, живи и здрави ли са. Стане ли студено, обикалям къщите всеки ден, за да видя пушат ли комините. Бабите не желаят да напуснат родните си места и да отидат да живеят при синовете и дъщерите. Една от тях я взеха за зимата в Севлиево и тръгна много разтревожена. За нея раздялата със селото беше истинска трагедия, разказва кметицата.
Жителите на селата не искат строителни скици или удостоверения, те имат други нужди, продължава Савина Спасова. Някои ме молят да ги подстрижа, други – да им измеря кръвното. Не съм медицинско лице, но си купих апарат за меренето. На село кметът е за всичко, заключава общата управничка.
