Днес се навършват 140 години от рождението на един от най-големите български писатели – Йордан Йовков. Роден е на 9 ноември 1880 г. в сливенското с. Жеравна.
Наричат го "майстор на късия разказ", като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски.
Йовков сам споделя, че не е написал нито едва творба, в която да не стои действително преживяване.
Затова и до днес йовковите произведения вълнуват душата на читателя, пропити с хуманизъм и одухотвореност. И всички трепват пред разказите за пеещите каруци на Сали Яшар, Моканина с бялата лястовица, Шибил и грешната Албена.
Ето и няколко цитата от най-популярните произведения на Йордан Йовков:
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна" – Из „Албена”
„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!" – Из „Шибил”
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" – Из „Песента на колелетата”
„Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” – Из разказа „По жицата”
„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – Из „Албена”
