В най-новата – 265-та, община Сърница ще се избира днес кмет и Общински съвет. Градът и селата Побит камък и Медени поляни се отделиха в отделна община от 1 януари 2015 г. и това налага извънредните избори. Те ще бъдат тест за основните партии за настроенията на хората за предстоящия наесен местен вот.
Кандидатите за кмет са Кемал Байрактар от партия „Нова Алтернатива”, Неби Бозов от ДПС, Мустафа Аликанов от ГЕРБ и Кемал Тинев от Реформаторският блок. Общия брой на гласоподавателите в община Сърница е около 4256 души. Изборният ден започна от 6:00 часа, като първата информация за това дали протича нормално изборният процес и каква е избирателната активност ще бъде известна около 09:00 часа.
Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир. Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, поради което зимата е доста продължителна и студена. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Градът се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград. Населението е съставено от българи мюсюлмани(българомохамедани, накратко “помаци).
То е основано през 1860 година. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница. От 1950-те години до 1987 година Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината. От 16 септември 2003 година Сърница е град.
На 23 април 1972 година в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция.
Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а сърничани са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.
Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени.
