На днешния ден през 1972 година умира един от класиците на българската литература – Ангел Каралийчев. Неговите приказки са се превърнали в приспивни истории за няколко поколения деца и ще останат за следващите поколения.
Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др.
Ето и няколко цитата от Ангел Каралийчев:
"Представям си колко тъжен и глух щеше да бъде животът на хората без деца и без поезия."
"И помни, сине, че само свободните души пеят. Затворниците не могат да пеят…"
"Аз съм клечка над клечките! Аз съм клечка и половина! Другите в кутийката я слушаха и се усмихваха мълчаливо. Те знаеха народната мъдрост, че който се хвали – не пали."
"Ането пое крилото, започна да яде, но първият залък заседна на гърлото : тя знаеше, че юрдечката е крадена".
"Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.”
