Рожденик днес в българският писател и поет Калин Донков. Той е роден на 2 декември 1941 г. в Беглеж, но израства в Плевен.
Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Националното радио и Националната телевизия, както и в много периодични издания, сред които в. „Антени“, сп. „Септември“, в. „Континент“, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“.
Талантът му е познат от стихосбирките „Риза за ближния“, „Неизбежен човек“, „Незабрава“, „Събуди ме вчера“; от историите под рубриката „Частен случай“ в несъщестуващия вече в. „Антени“, с които прокара пътя на разследващата публицистика у нас.
Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза — на руски и чешки.
По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби — филми и пиеси.
Предлагаме ви две от неговите творби:
БЛУС
Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…
ОПТИКА
Ако поетът счупи очилата си,
той вече няма нови да си купи.
Поетите са бедни в наше време.
Добре, че няма да брои, да смята,
игла да вдява, гвоздей да забива.
Той има само стихове да пише
и някак с тази работа се справя.
Ако поръчваш стихове за вкъщи,
Не му купувай очила, любима.
Налей му вино в чаша тънкостенна.
Пробутай му любов. Накарай го да страда.
Сълзите на поета са контактни лещи
и думите през тях се виждат истински,
прекрасни, смъртоносни…
