Рожденичка днес е родната поетеса Ана Боянова. Тя е родена на 28 февруари 1958 г. в София. Завършила е Академия за музикално и танцово изкуство. Още като студентка публикува разкази в литературната преса.
Автор е на поезия, проза, както и на биографични книги за хора на изкуството, сред които „Любов за двама и още някой“ – новела, „Музика за глухи“ – стихове и есета, миниатюрите „Непредсказани мисли”, „Девет пиеси за маниак и оркестър“ – разкази ,„Ангелски сънища“ – повест„Искам да съм“ – стихове и миниатюри , стихосбирките „Мой фараоне“ , „Не вярва конят“, „Молитвеник“, „Ти, който не си небето“, „Да бъдеш Кайн”, „В седем ангелите слизат”.
На Ана Боянова дължим и няколко биографични книги за личности, свързани с изкуството: пианистката Лора Димитрова, композиторът Александър Текелиев, балетиста Петър Торнев-син, балерините Вера Кирова и Пенка Енчева, големия диригент и композитор проф. Васил Казанджиев.
Предлагаме ви три от поетичните творби на Боянова:
В седем ангелите слизат
Тогава Луната
бе Месечина
като содена питка
с дъх на глад
и на вино;
без никакъв кратер
по гладката кожа
беше бъбрива
като девойка
с неотрязана плитка,
топла и жива;
детско начало,
невинна, безбожна,
част от Цяло
невидимо Цяло;
като живота огромна,
като живота тревожна
и като истина бяла…
Сън
На двора старото корито…
И баба с чайник овехтял
полива тялото ми скрито
в сапунения бял воал.
Пищя под струята прозрачна
с опиянени сетива
и по водата се изкачвам
до слънчевите тетива.
А после бързам да се мушна
в хавлията с кайсиев цвят.
Плътта ми детска, непослушна
изпитва непонятен глад…
… Събуждам се с внезапна болка
изминали са сто лета.
И тялото не помни колко
сладни вкусът на любовта.
Искам да съм
Искам да съм тимпан –
когато ме удрят –
да отвръщам с песен.
Искам да съм сняг,
за да умра
разтопена от нежност.
Искам да съм риба –
с мен
Христос да ви нахрани.
Как фалшиво пеят ангелите –
навярно им акомпанират хора…
Колко много свобода
в избора на илюзии!
Чу ли, Санчо?
Животът е фуния –
от Горе черпим много,
от долу пием малко.
Животът е тортена глазура
върху диетичен хляб.
Животът е вечно разтворена
безопасна игла.
Снимка literaturensviat.com
