Днес се навършват 46 години от смъртта на един от най-значимите писатели на Балканите за миналия век. Той е и сред най-известните творци в бивша Югославия – Иво Андрич.
Нобеловият лауреат е роден в Босна и Херцеговина, в село Долац, тогавашна Австро-Унгария, през далечната 1892 г. Родителите му са хървати от Сараево. Андрич започва да пише поезия в юношеските си години, а 1911 г. публикува и първото си стихотворение.
Движи се в кръговете на интелигенцията, публикува и проза. През 1945 г. излизат три от най-известните му произведения – романите “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника” и “Госпожицата”, а през 1954 г. се появява и малкият му роман “Прокълнатия двор”.
Представяме ви избрани цитати от Иво Андрич:
"Животът ни връща само това, което даваме на другите."
"Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях."
"Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх."
"Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост."
"Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, в които той живее и се развива."
"Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията."
"Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят."
"Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!"
"От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло."








