Иво Андрич – един от най-големите писатели на Балканите за миналия век, напусна нашия свят преди 43 години на днешната дата. През 1945 г. излизат трите най-известни произведения на Андрич: романите “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника” и “Госпожицата”, през 1954 г. се появява и малкия му роман “Прокълнатия двор”.
"За епическата сила", с която е "оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна“, Иво Андрич получава през 1961 г. Нобелова награда за беседата си „За разказа и разказването“ (O priči i pričanju), в която е изложено неговото писателско верую, на 10 декември 1961 г. той благодари за признанието. Въпреки че произведенията му дотогава са превеждани на много езици, след връчване на наградата започва големият интерес на света към творчеството на писателя от Балканите, като неговите романи и разкази се печатат на повече от 30 езика. Цялата сума от Нобеловата награда подарява на 2 части на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина.
Иво Андрич остава един от най-големите творци на сърбски език, а произведенията му продължават да се изучават в университети от цял свят.
„Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията“
„Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си“
"Животът ни връща само това, което даваме на другите"
"Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх"
"Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, в които той живее и се развива"
"Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят"
„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“
"Аз още не съм видял някой, който добре са го набили и да го е забравил, но сто пъти съм виждал хората да забравят и най-добрите съвети и поуки"
„И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира“
