Календарът отброява първите дни от новата година. Но според фолклорните вярвания светът все още е в преход от завършилата година към предстоящата. Приключилият жизнен цикъл е изчерпил силите на Земята, небето и човека. Възцарил се е космически хаос. От него, обаче, ще се роди наново животът и ще започне новият годишен кръговрат. Но, за да се възцарят тези жизнетворящи сили, светът и хората трябва да се пречистят от демоничните сили, властвали през прехода от старата към новата година. Този период е наричан „мръсни” или „некръстени” дни. А вярата в силата на обредното пречистване на хората и обкръжаващия ги свят е в основата на фолклорните празници „Зимни Водици”, които се сливат по време и ритуали с двата църковни празника Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари. Общото народно название „водици” идва от основната роля на водата в празничните обреди през тези два дни, за да може Вселената и човечеството да постигнат отново хармония и да започнат новия годишен жизнен цикъл.
Има поверие, че в нощта срещу Йордановден – 6 януари, водата във всички реки, извори, езера спира за миг неподвижна, за да се пречисти. И после добива голяма очистителна сила. Християнизираната версия е, че водата се пречиства и освещава, когато в нея се потопи кръст. В някои райони това се прави в деня преди Йордановден, който наричат „Попова Коледа” или „Водокръст”, т.е. кръщаване на водата. Другаде водосветът се извършва след утринната литургия на Йордановден. Има поверие, че ако по време на обреда замръзне потопеният във вода кръст или чимширената китка, с която свещеникът поръсва хората с осветената вода, това предвещава здраве за всички и голямо плодородие през новата година. Същото „обещание” носи и студеното, но сухо време на този ден, според традиционното вярване. На места свещеникът освещава само малко вода в котле. Другаде попът хвърля своя кръст направо в река или езеро. И въпреки студа, млади мъже с ентусиазъм скачат в ледените реки и езера след хвърления в тях кръст.
Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година. Има обичай на този ден да се къпят и всички млади мъже – ергени или наскоро оженени. Затова наричат този празник още “мъжки Водици”. И на следващия ден – Ивановден – къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца. Затова наричат празника също и “женски Водици”. Осветената вода има силата да пречиства не само хората. Обредно се измива на този ден и палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и голям берекет през новия земеделски сезон.
Древните очистителни обреди с вода получават своето християнско осмисляне и чрез празничните песни. В тях се разказва как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Св. Йоан (Иван) се съгласява да му даде светото кръщение. И когато надвесва „Млада Бога” над водите на река Йордан, дъното й се позлатява, а бреговете й се посребряват – разказва Ивановденска песен. Този божествен златен и сребърен блясък е предвестник на идното благоденствие през новата година. Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.
Източник: БНР
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
