Йордан Йовков е един от класиците в българската литература. Творби му изключително живо пресъздават времето, в което са писани. Майсторът на късия разказ е превеждан на над 37 езика, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, фински, хинди, шведски, японски. На днешната дата, преди 80 години, той напуска нашия свят.
Нека си припомним някои от най-емблематичните цитати от негови произведения:
„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”
„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“
„Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха дълбоко в душата му.“
"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш "
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"
„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?"
„Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!"
снимка: Obrazovanieto.bg
