
За да ви въведем в темата, ще поясним, че разпределителната мрежа у нас се състои от мрежа Ниско напрежение (HH) и мрежа Средно напрежение (CpH). Те се състоят от ниски кабели и въздушни проводници. Всяка мрежа се прилага в зависимост от гъстотата на населеното място и заявената мощност.
В големите градове гъстотата е по-голяма и има концентрация на предоставена мощност. Поради тази причина по-удачният вариант е мрежата HH да бъде под земята. Това в България обаче не е факт във всички големи населени места, защото за целта е необходимо осигуряване на възможност за планиране и инвестиции.
Междувременно електроразпределителните дружества у нас се намират в силно затруднено положение и с намалели постъпления – с 90% за 5 години. Към днешна дата на всеки 100 лв. сметка на битов клиент на ЧЕЗ например, за поддържане и развитие на мрежата и за подобряване на обслужването на близо 2,1 млн. клиенти, остават 68 ст. Средствата стигат само за отстраняване на аварии и неотложни ремонти. Вкарването под земята само на мрежа CpH, би струвало 855 млн. лв.
След направен анализ на нуждите от инвестиции в мрежата на Западна България преди 4 години, ЧЕЗ установява, че за модернизиране на мрежата трябва да се влагат по 150 млн. лв. годишно. Приблизително толкова ще бъде и за останалите две електроразпределителни дружества.
От друга страна експлоатационният период на подземните кабели е много по-нисък от този на въздушните мрежи и се налага по-честа подмяна, а откриването на авария отнема многократно повече време, тъй като тя се открива чрез обход.
Вторият вид мрежи – въздушни, осигуряват пренасяне на мощност на средно голямо разстояние и захранват потребители с ниска гъстота, ниско жилищно застрояване и вилни зони. Те са подходящи за по-малки населени места, тъй като за малки мощности и ниска гъстота не е целесъобразно да се вкарват кабели под земята.
Най-големият недостатък на въздушните мрежи е, че те са в пряка зависимост от растителността и атмосферните влияния.









