Нека се опитам да ви разкажа как доброто ражда добро. Не притча, а истинска история. Така започва разказът на русенката Габриела Йорданова, публикувана в онлайн изданието „Здраве да е“. Само за няколко дни истинската история събира стотици лайкове от потребители в социалните мрежи.
Героите в историята са съседите на Габриела и нейната дъщеря. Времето е сегашно, новините по света и у нас най-често започват с кой кого убил в атентат, в катастрофа или за пари… но този разказ е за онези прости и красиви жестове, които рядко попадат във фокуса на общественото внимание.
„Една вечер преди около седмица се прибирам у дома, влизам в асансьора и виждам бележка. Зачитам се и силно се изненадвам, защото с детски почерк е изписано най-милото послание: „Весела Коледа, мили съседи!“ Виждам и украса – рисунка на Дядо Коледа, сякаш топлите думи не са достатъчни. Направо ми иде да се разплача. През дългите години, които живея в този блок, за първи път ми се случва някой да ме нарича „мил съсед“ и да ми „изпрати“ коледна картичка. Тъй като децата не са много в този вход, веднага се досетих кое от тях е сътворило това чудо. Бояна винаги е лъчезарна, любезна, никога не пропуска да ме поздрави. Винаги се радвам да я видя, заражда ме положително, минава като пролетен полъх, като нежен аромат остава след себе си следа“, разказва Габриела и продължава:
Да си призная, картичката на Бояна в асансьора запали у мен една потушена искра. Казах си: „Защо и аз да не добавя нещо към коледната украса на входа? Не само ще стане по-празнично, но ще покажа на детето, че съм забелязала и оценила жеста му.
Минаха няколко дни. Така и не срещнах през тях Бояна, за да я поздравя и да й благодаря за прекрасната идея. Затова пък у мен се затвърди убеждението да се погрижа за украсата на входа. Така преди 2 дни, докато с дъщеря ми украсявахме домашната елха, й споделих, че искам да украсим входа. Прие го с ентусиазъм. И тя беше видяла посланието на малката ни съседка и се беше развълнувала. Докато отделяхме играчките за навън, дъщеря ми все пак изрази съмнение, че шансът украсата ни да се запази е малък – или някой ще я открадне или някой ще я унищожи. „Да, права си, но ще поемем този риск.“ – отсякох смело аз, надявайки се каквото и да се случи, Бояна да види сътвореното от нас. Знаех колко ще я зарадвам.
Е, речено-сторено. Украсихме и доволни се прибрахме. И все пак чудехме се какво ли ще намерим на сутринта?! Другият ден ни поднесе отговора и той беше приятно изненадващ – не само че украсата ни не беше открадната или унищожена, тя беше умножена. Някой мил съсед се беше погрижил това коледно чудо да се случи. Очевидно доброто ражда добро.
Още новини от Русе и региона вижте ТУК