Членството на България в ЕС промени драстично условията за правене на аграрен бизнес в страната. Основният двигател на тези промени, освен присъединяването към Общия пазар и повишените изисквания към някои сектори, беше Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и нарасналата финансовата подкрепа за сектора. За периода 2007-2013 г. субсидиите за сектора по линия на ОСП и националните доплащания достигнаха 6,9 млрд. лева. Тези средства създадоха интерес към отрасъла, какъвто до този момент не беше наблюдаван и какъвто дори реституцията не успя да събуди.
Съществен импулс получи пазарът на земеделска земя. Характерът на подпомагането, а именно – на единица площ, стимулира развитието на сектори с относително ниски производствени разходи на декар, което доведе до значително преструктуриране в рамките на отрасъла. Доходите в селското стопанство като цяло нараснаха, но се увеличиха и общите разходи за производство.
В контекста на значителното подпомагане за сектора, ИПИ изготви анализ върху развитието на производителността в селското стопанство след влизането на страната в ЕС. Анализът показва, че въпреки европейските и националните субсидии, брутната добавена стойност в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“, изразена в съпоставими цени, като цяло спада след 2008 г. и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Същевременно отрасълът ползва близо половината от площта на страната, 19% от всички заети в икономиката и създава едва 2% от инвестициите. Делът на земеделието в създадената брутна добавена стойност в икономиката на страната спада под 5% в периода след 2008 г. при 6-8% в периода 2003-2005 г.
Въпреки потенциала си, България продължава да показва конкурентна слабост на европейската карта. Страната разполага с 3% от обработваемата земя в ЕС-27 и използва 3,3% от работната ръка в отрасъла на ниво ЕС, но произвежда едва 0,8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на Общността. По производителност на една годишна работна единица България се нарежда на 25-о място в ЕС, като след нея са единствено Румъния и Латвия. Ниският дял в потреблението на основен капитал не предвещава положителна промяна в ролята на България в селското стопанство на ЕС.
Анализът на отношението между отделните фактори на производство показва подобрение по почти всички показатели. Най-значително е подобрението между факторите капитал и труд. Това може да се обясни както с концентрацията на стопанствата и намаляването на броя на полупазарните семейни ферми, така и с повишените разходи за потребление на капитал през периода. Подобрение бележи и съотношението земя/труд, което отразява нарастването на обработваемата земя, намаляването на използваната работна сила и свиването на интензивните отрасли. Най-слабо подобрение бележи показателят капитал/земя.
Въпреки значителното финансово подпомагане, което получава българското селско стопанство, отрасълът не използва конкурентните си предимства. Използваните до момента схеми за директно подпомагане на земеделските производители не стимулират нарастването на производителността и инвестициите, в резултат на което добавената стойност в сектора се запазва на ниски нива и дори продължава да спада в реално изражение.
Една от основните цели на ОСП е насочена към подкрепа на доходите на земеделските производители, но, изпълнявайки тази функция, тя пречи на ефективното използване на ресурсите в отрасъла. Относително ниските нива на инвестиции не дават повод за оптимизъм, че селското стопанство ще подобри позициите си ЕС през следващите години.
Прехвърляне на средства от Първи стълб (директни плащания) към Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) дава една добра възможност за насочването на повече публичен ресурс към мерки и цели, свързани с повишаване на производствените възможности. Най-добрият гарант за доходите на земеделските производители е ефективното и ефикасно управление на собствените им ресурси, а не директната финансова подкрепа, която ги прави зависими и слабо продуктивни.
Източник: Институт за пазарна икономика
