Повече от две десетилетия българската тема не спира да вълнува световноизвестния руски писател Иван Сергеевич Тургенев. В своите творби, както и в огромната си кореспонденция писателят откликва на най-важните събития от българската история през втората половина на ХIХ в. – Кримската война (1853-1856), Априлското въстание от 1876 година, Руско-турската освободителна война (1877-1878) и др.
Подтикнат от описанията на жестокото потушаване на Априлското въстание на 22 юли 1876 г. Тургенев пише стихотворението “Крикет в Уиндзор”. В писмо до брат си той споменава, че го е “написал… през нощта, по време на безсъница, седейки във вагона… под влияние на прочетеното във вестниците за българските ужаси. Пристигайки в Петербург, аз даже се опитах да напечатам този “Крикет” в “Ново време”, но цензурата не разреши”, разказва писателят.
По-късно все пак произведението му намира бял свят, но не в Русия, а в списвания в Букурещ вестник “Стара планина”, издаван от С. С. Бобчев. Публикацията е съпроводена със следната редакционна бележка: “Привеждаме по-долу тъй наречения поетически труд на прочутия руски поет и литератор Ивана Тургенева, едно, защото има съвременно политическо значение, а, друго, защото направи голям шум в европейския печат. В тази поезия славният руски литератор най-тънко и най-великолепно е представил ролята на английската политика в източните работи и сетнините, които бъдещето ще донесе на Англия за нейното съвременно повече от несправедливо поведение. Но нека говори стихотворението”.
“Крикет в Уиндзор”
Кралица Виктория дами събра.
Тя гледа как пъргаво тичат,
играейки новата модна игра,
която крикет се нарича.
Те топки търкалят и всички със смях
ги вкарват в тръпчинката право.
Кралицата гледа, но ето от страх
внезапно съвсем пребледнява.
Видение някакво й се яви-
тя вижда на тая поляна
не топки, а множество хорски глави
и всяка със кървава рана.
Глави на жени, на моми, на деца,
лицата им с кърви покрити…
Да, вижда кралицата в тия лица
на ужас предсмъртен следите.
Но ето най-малката й дъщеря-
красива девойка- подхваща
една от главите, търкаля я тя:
към майка си право я праща.
Главичка на кърваво малко дете,
устата му укори шъпне.
Извиква кралицата, страх я обзе,
от ужас тя цялата тръпне.
„О, докторе, дайте ми някакъв цяр,
що става със мене, кажете!“
„Разбирам- отвръща и лекарят стар,-
вий вестници много четете.
Прочели сте вие навярно в тях,
че всичко в България гние
от турския гняв. Вземете тоз прах,
веднага това ще ви мине.“
Кралицата връща се в своя палат
и в ръзмисъл поглед навежда
и вижда, във кърви е целият плат
на нейната кралска одежда.
„Британски реки, помогнете ми вий,
измийте петното по-скоро!“-
„Грешите, кралице, не ще се измий
кръвта на невинните хора.“