Кактуси пазят село край Велико Търново от злини. Рядката за географските ширини на България горичка е напълно естествена. Тя расте върху скален масив и е само на 10 километра от старопрестолния град. Бодливите растения са разположени точно до табелата, която поставя началото на селце Пушево. Те са абсолютен природен феномен – виреят над ветровит влажен дол с изворна вода, а съвсем наблизо минава река Янтра. Напук на естествените условия и географската ширина кактусите стават все повече и повече. Преди десет години заемали само декар от хълма, а днес се простират на пет пъти по-голяма територия.
Затова местните хора вярват, че щом екзотичните храсти виреят в толкова неподходяща среда и климат, значи са подарък от висша сила, която не се поддава на контрол от човешката ръка.
Кактусите – дело на висша сила
Дори най-възрастните пушевчани не помнят кога поникнали кактусите. Всеки в селото знае, че от десетилетия бодливите храсти растат над чешмата с „бисерната вода”.
„От дете помня кактусите. Сигурно вятърът ги е донесъл. Те са от вида „Опунция” и се срещат в Америка и Мексико”, казва кметският наместник Юлия Костадинова. Съселяните ѝ обаче не приемат тази рационална теория. За някои от жителите на Пушево кактусите са божие дело. „Бог ни ги е пратил, да ни пази от проклятия и злокобни сили. Затова са в началото на селото – да не пускат нечистите създания навътре”, сигурни са по-възрастните местни хора. За тях злините и черните мисли на неканените и злонамерените другоселци се изсипват над самите кактуси и остават далеч от къщите. Възприемат бодлите им като проводници на лошотията към дълбините на земята – там тя е постоянно заровена и никога не излиза. „Изсипе ли се порой, мълниите падат извън селото. Живеем до голяма река, ама никога не ни е заливала”, хвалят се пушевчани.
Други вярват, че в миналото космически кораб прелетял над селото. До най-крайните къщи НЛО-то изсипало семената и така се появила горичката. За последователите на тази теория кактусите са свещени. Те не се осмеляват да си отнесат семена в домовете си, където да ги посеят. Затова не повече от една-две са къщите, в чиито градини могат да се видят саксии с бодливото природно чудо.
В Пушево вярват също, че изворчето, което тече под кактусовия хълм, унищожава негативната енергия. Затова чешмата е наречена „Бисерна вода”. Животворната течност действително е кристално чиста и отлична за пиене. За нея дори се смята, че притежава лечебни свойства и хармонизира енергийните потоци в човешкото тяло
Кактусите водят чужденци
Горичката от кактуси и изворната „Бисерна вода” водят чужденци в селото. В Пушево те карат Коледа и Нова година и отмарят през лятото. Няколко къщи са собственост на британци. Отскоро започват да се появяват и руснаци, като първите заселници са от Москва – физик и педагожка. Те дълго търсели къде край Търново да купят лятна вила. Харесали Пушево именно заради природния феномен. Московчаните цяло лято обикаляли бодливия хълм, където си правели слънчеви бани.
Заради интереса къщите в селото не са евтини. Цените им са сравнително високи средната сума в брокерските агенции е около 45 000 лева. Най-евтините имоти са по 35 000 лева, а най-скъпите – по 160 000 лева.
Екотуризъм под условие
Една от темите, които винаги се обсъждат в местната кръчма, е как селото да се отърве от беднотията и немотията с помощта на кактуси. Поне от десет години насам всеки пенсионер мисли как да си докара някой лев отгоре. Идеите са различни – някои вярвали, че могат да отворят ресторант с гозби и сладкиши от кактуси на главния път София – Варна, който е само на три километра от горичката. Други пък обмисляли да продават живи кактуси на пътя. Засега нито една от тези идеи не е намерила своята реализация.
Според пушевчани бодливите растения могат да бъдат туристическа атракция и чрез тях селото да привлича българи и чужденци. За целта край горичката скоро ще се създаде екопътека. Тя ще започва от чешмата „Бисерна вода”. След изкачване по хълма с кактусите по алеята ще достига до още няколко подобни природни местности. По баирите край селото има естествени плантации от люляци, дрян, глог и червени божури. Туристите обаче ще бъдат пускани под условие – да не изтръгват кактусите и да не ги тъпчат. Кметицата Юлия Костадинова дори мисли за ограда край бодливия дар.
В Пушево вече има годишен фестивал на кактусите. Той се провежда в средата на юни, когато растенията са цъфнали и над чешмата с лековитата вода се разкрива чудна гледка от багри и цветове. До извора фолклорни състави от околните села и градове се надпяват и надсвирват, а децата творят с боички, четки и флумастери.
Горичката край Пушево е уникална. На пръстите на едната ръка се броят местата в България, където се срещат диворастящи кактуси. Подобни растат в Змийският остров в Черно море, край Белослав и по някои части на Кресненското дефиле.
