Ден, посветен на Зеления град, европейските практики в тази насока и предизвикателствата пред София, организира Холандското посолство в България.
Какво е “зеленият град” в контекста на холандската култура представят няколко от неговите идеолози от Нидерландия на събитието, инициирано от холандския посланик в България Том ван Оорсхот. “Има много предизвикателства, но и много възможности за бързоразвиващите се градове. Проблеми с екологията, инфраструктурата, икономиката, обществото, сигурността”, скицира предизвикателствата холандският посланик при откриването на форума.
Зам.-кметът на София Тодор Чобанов приветства инициативата и гостите на събитието, като сам представи зелените амбиции на столична община. „София се гордее с диалогичност и развитието на разнообразни проекти. Безспорен е опитът на холаднските колеги в сфери като градско планиране, околна среда, публично частни партньорства. Но темата за зеления град съвсем не е чужда на София също не отстъпва в своите инициативи за зелен град. Кампанията „Моят зелен град” показа полезността на подобни инициативи. Освен личния пример. Резултатът от нея са над 1000 чувала с отпадъци, събрани от доброволци, боядисани са над 150 пейки и детски съоръжения, засадени са над 120 нови дървета. Столична община е постоянно отворена за нови идеи за устойчиви политики за зелен растеж.”, заяви заместникът на кмета Йорданка Фандъкова.
Главният архитект на Кралство Нидерландия Фритс ван Донген представи основните концепции на зеления град – употреба на всяко пространство устойчиво и превръщането му в компактно и удобно място. В исторически план на родината му всяко кътче земя е превзето с усилия от водата. На площ тройно по-малка от българската живеят пълноценно три пъти повече хора.
Водата – най-големият враг на намиращата се на 6 метра под морското равнище Холандия днес е нейното най-голямо приемущество. “Голяма част от реките на Европа свършват в Холандия и ние имаме отговорността да се грижим за тази вода”, заяви Донген. Холандският град е зелен заради синята вода – тя е на една крачка разстояние – лятото се къпеш след работа, зимата се забавляваш на ледената пързалка. “Целта ни е да направим страната привлекателна по всяко време от годината”, уточни главният архитект на кралството.
Днес всички подлери, извоювани от морето, са работно пространство – върху тях се разполагат соларни централи за устойчива енергия, например. Затова всяко пространство е ценно, Холандия е компактна, обясни Донген. В Ниската земя има много стари сгради, загубили предназначението си – те днес живеят нов живот. Главният архитект представи пример със стара църква, която днес е спортна зала, както и нефункционираща фабрика, днес арт пространство.
На този фон главният архитект на София Петър Диков представи проблемите на нашия град пред зелените му амбиции. “По пътя към зеления град едно от най-големите предизвикателства са локалните приоритети”, обобщи Диков. “Въпреки от разликата от 10 пъти в средната заплата на холандеца и на българина, последният продължава да настоява да си кара автомобила. Това опира и до локалния манталитет, в който холандецът е извоювал с труд, ние сме с по-консуматорска нагласа”, скицира част от проблема главният архитект.
Столична община и нейното ръководство имат много сериозни амбиции да изграждат София като зелен град. Първата цел, която развива, са велоалеите. “Борим се за момента, в който велосипедът ще стане основно превозно средство в столицата”, заяви Диков.
Системата от велотрасета в София, макар и с минимални средства, които дори не са част от основния бюджет, вече достига над 60 км, а до края на 2014 година ще стане 100 км. “Всички си дават сметка, че не е достатъчно, но е добро начало”, заяви Диков.
Главният архитект на столицата представи още планове: “Искаме заедно с метрото да създадем мрежа от зелен транспорт в столицата. Това е една практика на големите градове в Европа, които се опитваме да въведем. Замервахме количеството велосипедисти, които преминават за час през определени пунктове, не са много – между 200 и 300, трябва да са по 10 пъти повече, но голямата част са на големите алеи като тази на цар Борис III. Това показва, че има ли инфраструктура, има и желаещи да я ползват.”
“Аз твърдя убедено, че по отношение на зелени площи, София е един много зелен град. Има зелени площи в пъти повече отколкото холандските колеги могат да мечтаят. Имаме много паркове, подготвяме нови, като например парк “Възраждане”, който вероятно ще започне да се строи още в началото на 2014 година. За Северен парк също предстои реконструкция, обновяване и развитие. Не наличието на зелени площи, а поддържането им е нашият проблем. Много паркове са неподдържани, нерегулирани от години и дори опасни”, завърши Петър Диков.
Холанските експерти, които са се борили с тези проблеми и са намерили отговори под една и друга форма за холандската действителност, представят днес своите решения пред софийските слушатели. Това са д-р Дуке Фабвер, председател на Кралското дружество за градинарското и растениевъдство на Холандия, Ваутер Вос – директор на компания за регионално и градско планиране и Марко Беволо, ръководител на изследване за градските перспективи.
